Нещата от живота

Той е Ангел Каспарянов – едно от любопитните лица на родната музикална сцена и характерен градски човек, който е точно нашата порода.

Талантлив, свободолюбив, с душа между София, Пловдив и света и най-вече – обществено активен.

Ангел има глас, който е ясен. Глас с позиция, който чуваме и в социалните му мрежи, и в красивата музика, която създава с Me and My Devil, а ние обичаме хора, които говорят високо. И най-важното – има какво да кажат.

Здравей, кажи ни в какво състояние на духа те намираме?
Работещ, напрегнат и в крачка – винаги бързащ. От 6 и 30 сутрин до обед за мен времето минава изключително бързо и разграфено. Започва с тичане или фитнес, следва разходка с куче, около час ровене в гардероба и след това събиране на колеги, за да ги закарам на работа.

Суетен ли си и кои са любимите ти брандове?
Да! Ако говорим за брандове – мога да спомена КРИСТАЛ на Мартен Роберто и Pićenca. Техните дрехи ме вдъхновяват, следя и пазарувам, за да паснат първо на сцената. Винаги вземам неща, които първо фитват на сценичния ми живот, а след това на мениджърския.

Колко различни живота има Ангел Каспарянов? В какви роли те виждаме освен музиката?
Не мога да ги разделя по приоритети, но ако степенувам – баща, музикант, мениджър. Сърцето ми е хвърлено в медийния бранш и всичко професионално, с което се занимавам от 20 години, е свързано с медиите. В момента това е Investor Media Group.

Откриваш ли общо между свободата на словото в медиите и свободата в музиката?
Откривам общо в това, че и двете са начин да се изразяваш и по-важното

– да имаш качествен контрол върху информацията, която разпръскваш. И като казвам контрол, не говоря за цензура или нещо подобно.

И в музиката, и в медиите ти отговаряш за качеството на информацията, която стига до аудиторията. Тази отговорност ми доставя абсолютно удоволствие.

Важна ли е свободата за артиста, мнението на свободния човек? Когато го казваме в социалните мрежи, какво променя това? Променя ли нещо изобщо?

Аз съм изключително свободолюбив и уважавам свободата – всеки, който работи с мен и като мениджър, и като музикант, знае това.

Първо гласуването е задължително за всеки, който иска да остане тук и да моделира мястото, на което живее. Аз в съзнателния си живот съм пропускал само два пъти, защото гласуването е част от тази свобода. Относно мнението в социалните мрежи – изразявам го по-скоро като рисърч за търсене на сходство в гледните точки в моя social media балон. Важно е да влияеш на хората чрез мнението си. Не да ги манипулираш, а да споделяш обективно мнение и да им даваш още една възможна гледна точка. Това е смисленото общуване.

Ти си част от проектите Sepuko 6, Shangri-La, DDed Star, Seattle Night и понастоящем Me and My Devil. Къде те намери музиката?
Историята с музиката започна от много ранно детство. Първата ми изява на сцена обаче беше на 15–16 г., през декември в един младежки дом. Тогава нямаше клубове, нямаше къде да се свири – годината беше 1991.

На периода му се викаше „млада демокрация“, а ние свирехме рок парчета, предимно кавъри. Първите, които направихме, бяха Wish You Were Here на Pink Floyd и Five to One на The Doors.

Това бяха първите две песни, които аз съм изпял пред публика, и нещата някак си потръгнаха. Първото докосване до музиката ми инжектира доза артистичност, която ми беше необходима първо да превъзмогна себе си и най-вече да изиграя себе си. Музиката тогава беше единственият индикатор, по който определяш социалната си група и социалната си принадлежност. Music is your only friend. По-късно разбрах, че музиката – освен всички прекрасни неща – в крайна сметка е просто бизнес.

В Me and My Devil има някаква магия – съчетания между рок, гръндж, alternative. За една година издадохте шест сингъла. Къде е тайната на този пристрастяващ звук?
Зад успеха на групата се крие комплексност от четири фактора, сред които най-маловажният съм аз. Другите трима, които са замесени – Васил Първановски, Мартин Стоянов, Деян Драгиев – Даката са, първо, изключително популярни и, второ, страхотни музиканти. Васето, Марти и Даката са част от туптящото сърце на цялата ни алтернативна сцена.

Какво ви предстои?
Предстои ни издаването на седми сингъл, за който много се надявам да работим с един изключителен човек – Димитър Митовски. Той е невероятен артист и това много ме зарежда. Сингълът е с работното и срамно заглавие К*р за ЕМ. За края на декември прогнозираме промото на първия ни самостоятелен албум – Me and My Devil.

Вдъхнови ни с твои любими градски локации и артисти, които слушаш в момента?
От българската сцена нещо, което е велико по замисъла и качеството си – това е Зак Кузманов. Задължителен! Споменавам и Thundercat, Deftones. Относно локациите има нещо, което наричаме „тур за овации“ – това са всички места, през които да минеш, за да видиш твоите хора.

Не обичам да принадлежа на едно място, което да ме държи.

По-скоро се отбивам през Кристал, Ателие, К.Е.В.А, SODA, а когато говорим за Пловдив – задължителен е Найлона. Там минаваш като през светая светих – не за да отидеш, а за да се поклониш.

И за финал – какво да кажем на тея хора в края на ноември?
Да си прекарат перфектната ноемврийска вечер с изключителен совиньон блан, ако трябва да е нещо на винил – нека е Blackstar на David Bowie, а ако трябва да е филм – нека е „Истински романс“.

А ако трябва да им кажем нещо сериозно?
Дори и да не се ваксинирате – направете информиран избор.

Една музикална любов: историята на Мартин и Александра

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.