Мила Михова: Успехът е в това да имаш менталност на вечен ученик

Рубриката ни за успели хора Local Heroes представя...

0 коментара Сподели:

Стиляна Иванова

Мила е виртуозно-мелодично украшение на родната оперна сцена, въпреки че нейната кариера е главно световно обещаваща. Можеш да я срещнеш на едни от най-престижните оперни фестивали в света, както и в социалните мрежи, където е способна да те разсмее за по-малко от един скрол време… 

Какво ти струваше емоционално кариерата ти до този момент?

Аз винаги съм била изключително спокоен и търпелив към ритъма си на развитие човек.

Не съм се пренавивала, не упражнявам натиск върху себе си, гледам всичко да се случва натурално.

Затова не мога да кажа, че съм платила някаква емоционална цена.

Безспорно е, че да станеш добър в твоята професия се иска усилие и постоянство. Имало ли е моменти, в които ти се е искало да се откажеш обаче?

Един-единствен път, за около 20 минути. Бях стигнала някакъв лимит, мисля, че беше, защото се опитвах да пея една роля, която не беше много точна за моя глас, и ми се струваше по-възможно да я оставя, отколкото да се преборя. Тогава за първи път в живота ми си дадох сметка, че няма винаги да ми бъде лесно, но това е реалността на професионалиста.

Какви са начините един музикант да може да материализира таланта си в смисъла на това да изкарва прехраната си от музика?

Музиката и в частност операта са един добре развит и динамичен бизнес с много нива на изява. Конкурси, прослушвания, концерти, спектакли, записи. Всичко това си има и финансова стойност.

Единственият начин да ставаш по-солиден финансово е да ставаш все по-добър и незаменим в нишата си.

Повечето хора казват, че тук средата им пречи, за да се развиват, но аз ще те попитам така – на теб как ти помогна?

Помогна ми с това, че разбрах категорично, че ако не го правя извън България, шансът да го правя така, както го желая, е минимален. В България повечето театри са с щатни трупи и всички постановки се правят преди всичко с тях. За да влезеш в спектакъл като фрийленс, ти дават нещо като 3 – 4 репетиции, което за млад или дебютиращ артист е огромен риск. Затова в България пея само концерти, но пък гледам да правя програми, каквито малко други артисти правят. 

Виж повече: Мария Каракушева: Успехът е в пълните зали

Някога мислила ли си да се занимаваш с нещо друго или пък да бъдеш някъде другаде?

Не съм мислила за друга професия от дете, когато исках да съм русалка или асистентка на фокусник. Да бъдеш другаде сега е толкова лесно и достъпно, особено с динамична професия като нашата, в чиято основа е постоянното пътуване. Така че не съм обмисляла постоянно преместване. 

Виж повече: Светлин Наков: Успехът е в това да ставаш по-добър всеки ден

Имат ли очаквания хората от теб, когато разберат, че си оперна певица?

Не съм ги питала, но обикновено са много изненадани. Явно очакват някой по-превзет и тежък на мястото си.

Къде се намира операта в този промеждутък от време, в който живеем?

В световен план операта е много добре позиционирана като индустрия. Има огромна мрежа на комуникация и обмен на тенденции, но в границите на традициите. Не съм сигурна как стоят нещата в България, мисля, че нещата опират повече до един термин, който презирам искрено, нарича се "делегиран бюджет".

Какво е най-ценното ти притежание?

Гласът, търпението и смиреността в работата.

А какво те държи будна през нощта?

Няма такова нещо.

Спя спокойно, защото върша всичко, което зависи от мен.

От гледната точка на музиката каква е твоята дефиниция за успех?

Катя Вълева, бог да я прости, беше корепетитор от златните години на българския оперен театър. Бях дете, когато почина, но помня, че често я цитираха със следната фраза: "Какво значи да направиш кариера? Да направиш име и пари. Едни се мъчат по-дълго, други – по-кратко".

Има ли навици, които, ако притежаваш, шансът ти да бъдеш успешен човек се увеличава?

Мисля, че основият навик, който липсва на младите оперните певци, е, когато влязат в работната си стая и останат насаме с нотния текст,  да бъдат по-малко дива/прима и повече музикант/инструменталист. Ние сме музиканти и имаме инструмент като никой друг. Защото не е създаден от човек, а от нещо по-велико и необяснимо. Нагласата към гласа като към инструмент винаги носи едно друго ниво на спокойствие на сцената, което пък вече ти позволява да бъдеш и прима, и дива, и каквото си поискаш. Певиците, от които се уча, са преди всичко големи музиканти, жени в постоянно изучаване на собствения си инструмент, артисти с менталност на вечни ученици. Аз избирам да следвам техния пример. Красивите рокли и тръшкането по сцената са странични ефекти, които в днешните условия на бизнеса дори се приемат за старомодни и излишни.

Петър Димитров: Успехът е в любовта на публиката

Маргарит Ралев: Успехът е многостранна концепция

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *