Нещата от живота

„Кат‘ те гледам, си известна“ Ицо Хазарта, 2019 г.

Има някакво очарование за мен в това да видя как човек заявява в някое риалити предаване, че иска да стане известен. Одма ти става ясно, че този човек е с големи амбиции, често от провинцията и често готов на морални и интелектуални компромиси в името на своята по-висша цел – известността. Такъв човек няма да тръгне да се занимава с някакви дреболии като например да конкретизира с какво иска да бъде известен. „Просто известен бе, майна, к’во толко.“ И ако ви се струва, че този тренд някак позамря в последните години, то е, защото друг тренд се появи на небосклона –

хората започнаха да стават инфлуенсъри. 

Пиша това и се замислям, че по селата вероятно още има хора, които не знаят какво е инфлуенсър, ама после си давам сметка, че то май никой не знае, и се успокоявам (даже Word-ътми подчертава думата). Всеки има някаква формулировка за себе си, но няма еднозначен отговор в какво се изразява тази титла. – Какво правиш? – Ми, ей, инфлуенсвам из къщи.

Но да се върнем по-назад.

В началото „инфлуенсър“ се използваше от разни маркетинг и дигитални гурута, за да означават способността на нечие онлайн присъствие да въвлича крайни клиенти към даден продукт или идея. И това си беше съвсем окей понятие, докато циркулираше за вътрешна употреба в тези среди. За съжаление обаче бързо излезе оттам и се трансформира в кариера на правене (или по-точно неправене) на нещо, а дори още по-зле – в амбиция. Амбиция без никакво съдържание. 

Няма нищо лошо в това някой да иска да бъде популярен, но все по-често се срещат такива, които си мислят, че да си популярен е занимание. Всички биха били инфлуенсъри и никой не би работил нещо конкретно, стига му само да демонстрира измислен лайфстайл по социалните мрежи, само че да си инфлуенсър не е кариера, то е последица от нещо, което вече си успял да постигнеш.

Или поне така трябваше да бъде.

Преди няколко дни чакам пред Съдебната палата един приятел и гледам близо до мен момче на видима възраст 14–15 години. Стои до оградата, с ръце в джобовете и поглед в далечината. В първия момент си помислих, че чака някого, но бързо разбрах, че позира. На 5 метра от него стоеше негов приятел, който цъкаше енергично върху телефон. Сто снимки за 2 минути. Една поза, втора поза, една физиономия, друга физиономия, поглед встрани, поглед надолу, поглед вдясно (понеже му бил „по-хубавият“ профил). Брей, викам си, тия деца даже знаят и кой им е по-хубавият профил…

Когато фотосесията му приключи, двамата с неговия приятел си смениха местата и ролите –

същата концепция, същите пози, същите лицеви експресии.

След това седнаха на стълбите близо до мене и започнаха да избират най-добрата снимка. Тази, която ще има честта да бъде публикувана в Инстаграм, с десетки хаштагове като #blessed #freedom и #nofilter. Даже и не разбраха, че ги наблюдавам. Бяха само в своя свят на снимки и социални мрежи и като ги публикуваха, станаха и  тръгнаха. На тръгване единият заяви „Аз съм инфлуенсърът на класа“.

„Снимали са се, какво толкова?“, ще кажете. На тези години и ние щяхме да се снимаме, ако имахме смартфони, Инстаграм и всичко останало. Но не е там въпросът. Въпросът е в тоя култ към снимките и в сериозността, с която позираха. И в това, че и двамата вътрешно искат да станат инфлуенсъри. Без конкретен план и програма. Без контекст.

Не популярни стоматолози, нито популярни актьори, нито дори популярни developer-и. Само това – инфлуенсъри.

Дете на 14–15 години, което реално има инфлуънса да нервира класната си учителка или да накара майка си да му купи нещо за Коледа, което иначе не би му купила. Не е то виновно обаче, децата се копират едно друго, едва ли и аз съм бил по-умен на 14 години, но поне имах други идеали и амбиции. Моите избори са били конкретни хора с конкретни занимания. Алесандро дел Пиеро, Еминем, Стивън Кинг… 

Днешните деца имат социалните мрежи, а там почти няма конкретни хора, всички са „инфлуенсъри“. Повечето си пришиват това като титла, без обяснение какво стои зад нея или по-точно какво НЕ СТОИ. Децата виждат хубави, обработени снимки, виждат „умни“ описания под тях и безброй малоумни хаштагове, виждат лайкове и възхваляващи коментари и мислят, че това е нещото, което трябва да запишат под въпроса „Какъв искам да стана, като порасна“.

ИНФЛУЕНСЪР.

Фейсбук и Инстаграм обаче са само фрагменти. Дребни парчета от големия пъзел. Не можеш да живееш от снимане по бански в Инстаграм – да Khloe Kardashian може и да печели милиони от една публикация там, но все пак тя не живее в България, а ние – да. Тук реалностите са други. Ще вземеш няколко лева от някой продукт, ще си вземеш айфон на изплащане и това е. Останалото е, както правеше една от популярните наши „инфлуенсърки“ – ходене по бутиците с молби да й дадат дрехи само за да се снима с тях. Не е срамно да просиш, съвсем не е, но то си има име и това име не е инфлуенсър. 

Има и такива, които все пак изкарват нелоши пари. Познавам някои блогъри, влогъри и други такива от общия кюп на инфлуенсърите, които финансово добре се справят, но  най-добрите от тях винаги се занимават и с нещо извън това. Не защото трябва, а защото искат, защото могат. Затова и са успешни. Не защото обикалят наоколо и се снимат, а през останалото време си бъркат в носа и следят „популярността си“, а защото се ориентират на няколко страни и не мислят, че „популярен в интернет“ е качествен дългосрочен план. 

„Искам да имам много последователи в Инстаграм“ е глупава цел, ако е без контекст и причина.

Ако е фикс-идея и така виждаш щастието и дългосрочната си кариера. Затова и не харесвам думата „инфлуенсър“, понеже малко по малко изгражда нация от вманиачени в нищото дебили. Дали случайно или нарочно – все едно.

Инфлуенсър е само субпродукт, а се използва все по-често, все по-сериозно и все по-безотговорно. Когато се записвах в УНСС, всички ми повтаряха, че имаме прекалено много икономисти и юристи, а прекалено малко доктори.

Днес продължаваме да имаме прекалено малко доктори, а икономистите и юристите скоро може да бъдат заменени от инфлуенсъри.

Децата, които си мислят, че може да се живее от хаштагове, и които знаят кой им е по-хубавият профил, но не и как се сменя крушка.

#крушка.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.