Пророк, мизантроп, вулгарен тип, чувствителен наблюдател – всичко е вярно, що се отнася до Уелбек

“… при шофирането има автоматизми, автоматизми има, изглежда, почти във всичко.“

Когато стигнах до това изречение в „Серотонин“ (изд. „Факел експрес“, преводач: Александра Велева), получих завършен образ на главния герой на Уелбек. Той се казва Флоран-Клод Лабруст и, разбира се – мрази си името, не може да го понася, но и никога не би го сменил. Така или иначе автоматизмът работи – човек излиза, пазарува, отива на работа, в случая в Министерството на земеделието, прибира се при една жена, в случая японка, изкарва едни пари, в случая не много, но не и малко, ядосва се на какво ли не, в случая на забраната за пушене в хотели и на социалните политики.

Виж повече: Чия е всъщност "Югославия, моя страна"?

Определям Улбек като един остроумен мизантроп, който докато изразява отвращението си от безсмислието, от проваления сексуален живот, от неустойчивите човешки отношения, докато дави Флоран в алкохол и антидепресанти,

някак си, и аз не знам как, успява да разсмее читателя с един или друг хирургически точен и абсурден в своята прецизност репортаж, директно излъчен от дълбините на подсъзнанието. 

В момента, в който си позволите да се покискате из страниците обаче, ще ви връхлети информацията, че годишно във Франция 12 хиляди души изчезват, и то доброволно. Напускат семействата, къщите и работните си места, тръгват и не се връщат никога повече. Точно това иска да направи и Флоран-Клод след неприятни разкрития за жената, с която живее, причина, която го тласка към самотно и необмислено пътешествие, към хотели за пушачи, срещи с важни за него хора от миналото, които естествено в крайна сметка единствено засилват нарастващото усещане за разпад и безсмислие.

"Господ е посредствен сценарист, до това убеждение ме доведоха почти петдесет години съществуване, Господ е изобщо посредствен, всичко в творението му носи белега на приблизителното и на неуспеха, когато не е белег на чисто и просто лошотия, естествено, има и изключения, възможността за щастие би трябвало да просъществува, дори и само в качеството си на примамка."

Ниските нива на серотонин са причина за депресия, нервен стомах, непълноценен сън, намален апетит както към храна, така и в сексуален план. И докато Флоран-Клод е жертва на хормона на щастието, съвсем логично не е пощаден и от хормона на стреса – кортизолът. А и кой ли е? Героите на Уелбек са алкохолици, самоубийци, апатични и нервни типове, извратеняци, импотентни, педофили, преждевременно остарели мъже и жени, които не разбират причините за икономическите, политически и лични катастрофи.

За тях всички прозрения идват твърде късно, често след шумния крах на собствените им грандиозни очаквания и желания, обречени предварително на неуспех.

Много критици приписват на Уелбек пророческа дарба, но той може би наистина е просто един уморен наблюдател, достатъчен му е само бърз преглед на новинарските емисии и вече му е ясно, че предстоят неща толкова очевидни и логични, че никой не иска дори да си ги представя. Затова и неговият герой е толкова истински, четеш за него и сякаш го познаваш смътно отнякъде още когато казва, че не би хвърлил жена си от прозореца, защото това ще го лиши от всички видове хумус, които обича. Тук не надделяват моралните аспекти, а възможността едно от малките неща, които все още носят удоволствие, да бъде отнето.  

Виж повече: "Пътни" от Софка Зиновиеф – провокативен и задължителен роман

Сигурна съм, че много хора няма да понесат фрустрациите на Флоран-Клод, вулгарността, дори част от думите, които не могат да произнесат на глас, без да им пламнат ушите от срам. Други ще го обвинят в клишираност, мизантропия, прекомерно обезсърчение. Уелбек твърди, че единственото условие за добър стил е да имаш какво да кажеш, а в „Серотонин“ той казва онова, за което ни се говори, но не знаем как, къде и с кого. Всичко ли трябва да е толкова недвусмислено, пита ни накрая? 

Изглежда, че да. 

Виж кои са най-четените книги у нас през първата половина на 2019

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.