Inner Space: Емоционални разстройства

Тревожност, панически атаки, обсесии, депресии: защо не са „просто стрес“

Макар юли да е месецът на дългите дни, морските бягства и усещането за безгрижие, вътрешният ни свят невинаги следва този ритъм.

Парадоксално, но факт – понякога моментите, в които „трябва“ да сме щастливи, спокойни и отпочинали, са същите моменти, в които тревожността, тъгата или натрапливите мисли се усещат с още по-голям интензитет. Този месец насочваме вниманието към емоционалните разстройства – понятие, обединяващо състояния като тревожност, панически атаки, депресия и обсесивно-компулсивни прояви. Автор на материалa е д-р Владимир Бостанов – доктор по психология, терапевт и консултант, член на hOUR SPACE – първото споделено работно пространство за психотерапевти у нас, което повече от осем години се развива като общност за ментално здраве.

Чрез богатия си професионален опит и няколко примера, той разглежда какво представляват емоционалните разстройства, как се развиват и защо опитите да избягаме от дискомфорта често правят процеса още по-труден за преодоляване. Защото да вървим напред не означава да заобиколим неприятната емоция, а напротив – да останем в нея колкото е нужно, за да я разберем. Приятно четене!

Млад мъж (живеещ сам, в добро здраве) се събужда през нощта с усещането, че е много болен

и се намира в сериозна опасност. Нещо плашещо се случва с тялото му. Лошо му е, целият трепери, замаян е, поти се обилно и сърцето му бие силно. Цялото преживяване съдържа някакъв зловещ оттенък, сякаш сънува кошмар, макар да знае много добре, че е напълно буден. Започва да си мисли, че може би умира. Става от леглото и открива, че е твърде нестабилен на треперещите си крака. Залитайки, отива в банята и се поглежда в огледалото. Образът, който вижда, потвърждава най-мрачните му подозрения: лице с жълтеникаво-сивкава кожа и черни кръгове около трескавите очи. В главата му заговаря студен, рационален глас, който коментира видяното: „Ясно, значи поне една важна система от органи отказва. Може би бъбреците или дробовете, или черният дроб… Може би това е краят“. В този момент той взема важно решение: няма да вика Бърза помощ, няма да се обажда на баща си или на сестра си. Отива до входа на апартамента и изважда ключа от ключалката, за да може вратата да се отключи отвън, без да се налага да бъде разбивана в случай на неговата смърт. След това просто си ляга в леглото.

На сутринта се събужда – жив! – но все още много болен.

Взема една чанта и прибира в нея малко дрехи, бельо, четка за зъби и всичко необходимо за дълъг престой в болница. След това отива в една клиника, за да се подложи на пълен медицински преглед. За негово изумление резултатите от прегледа не дават никакви данни за каквото и да било заболяване. Личният му лекар обаче не е толкова учуден.

„А ти мина ли и през психиатър?“, пита го той. В кабинета на психиатърката загадката най-сетне се разрешава. „Имали ли сте повечко стрес напоследък?“, пита тя. „Може би в работата?“ Да, наистина последните месеци във фирмата, са били доста напрегнати, но той успешно е преодолявал такива периоди в миналото. Той е добре трениран за високи постижения, много работоспособен и издръжлив. „А нещо в семейството?“. Да. Преди месец майка му е починала от тумор в мозъка. „Изглежда сте преживели паническа атака“, заключава психиатърката.

Макар тази история да звучи доста драматично, тя всъщност не е пример за емоционално разстройство.

В стихията на физиологичните симптоми на паниката нашият човек отказва да се подчини на страха и сякаш си казва: „Ако ще мра, да мра!“. А когато лекарите му обясняват, че всички ужасни симптоми са просто проява на силен страх, той престава да се страхува от тях – престава да се страхува от страха – и така предотвратява прерастването на една паническа атака в продължително емоционално разстройство.

Какво е „емоционално разстройство“?

„Емоционално разстройство“ е събирателно понятие за широк спектър от психични разстройства принадлежащи на повече от три различни диагностични категории (тревожни, депресивни, обсесивно-компулсивни и др.). То отразява една съвременна концепция (основана на резултати от десетилетия на научни и клинични изследвания), твърдяща, че въпреки различните си проявления тези разстройства имат общ произход и поради това се повлияват добре от едни и същи психотерапевтични и медикаментозни интервенции.

Мнозина от нас сме генетично предразположени да реагираме на широк спектър от ситуации с отрицателни емоции. Тази наследена тенденция често бива допълнително развита чрез преживявания в детството – във взаимоотношенията ни с родителите и с други важни фигури се научаваме да реагираме негативно. Но склонността ни да изпитваме негативни емоции сама по себе си не гарантира възникването на емоционални разстройства. Нужно е и още нещо:

убеждението, че негативните емоции са лоши, срамни, опасни, недопустими.

Именно тази нагласа и съответно опитите по всякакъв начин да избягваме отрицателните емоции се оказват особено благоприятна почва за развитието на тревожни, депресивни и други състояния. Когато тези условия са налице, често е достатъчно едно разтърсващо събитие (акутен стрес) или продължителен период на трудности, неприятности и преумора (хроничен стрес), за да се отключи емоционално разстройство.

Видове емоционални разстройства

Симптомите на емоционалните разстройства могат да бъдат много различни, макар и често да се проявяват едновременно или последователно у един и същи човек (коморбидност). Чрез примера в началото на този текст вече се запознахме със симптомите на паническа атака. Ако потърпевшият започне силно да се тревожи за бъдещи панически атаки и промени значително начина си на живот с цел да избегне възникването им, това би довело до паническо разстройство (повтарящи се атаки) и/или агорафобия (страх от тълпи, обществени места, тесни или широки пространства, отдалечаване от дома).

При генерализираната тревожност страхът обикновено не достига до паника, но се поддържа на едно постоянно, средно ниво и човек се изтощава от непрестанни опасения за възможни (и невъзможни) бъдещи беди от всякакво естество. Много време и усилия се инвестират в циклично, тревожно мислене, което не може да бъде спряно, пречи на концентрацията, а често и на съня. Умората, нарушенията в концентрацията и съня, както и цикличното, предъвкващо мислене са характерни и за депресията, но там настроението е различно – тъжно, потиснато, безрадостно, – а мислите се въртят освен около мрачното настояще и бъдеще също и около убеждението за собствена малоценност, вина или провал. При обсесивно-компулсивното разстройство

непоносимата тревожност кара хората да вършат чудновати неща –

странни ритуали като изричане (на глас или наум) на определени фрази, повтаряне на някакви действия точно определен брой пъти, многократно миене на ръце, проверяване на ключалки, електрически уреди и др. – а тревогата често е предизвикана от натрапливи мисли и картини с плашещо или „забранено“ съдържание: заразяване с болести, причиняване на страдание или смърт на себе си или други хора (близки и/или непознати) и др.

Общото между тези и други емоционални разстройства е, че

негативните емоции и усилията и времето, посветени на избягването им, причиняват сериозно страдание

и съществени нарушения в личния, социалния и професионалния живот на потърпевшите – на извършването на ежедневни дейности и на взаимоотношенията с хората.

Как да предотвратяваме или преодоляваме емоционалните разстройства?

В края на примера със среднощната паническа атака вече илюстрирахме основния принцип за предотвратяване на емоционални разстройства: безусловно приемане на преживяването на негативните емоции и отказ от всякакви опити за избягването им. Макар и да звучи просто, това предписание често съвсем не е лесно за изпълнение. Когато осъзнаем, че не се справяме сами, е време да се обърнем за подкрепа към професионалист. Психологическите консултации и психотерапията могат, ако е необходимо, да се комбинират и с медикаментозно лечение. Важно е да не забравяме, че емоционалното разстройство

не е доказателство за „слабохарактерност“ или „психическа неуравновесеност“,

че може да се случи и на най-коравите хора и че ако ни се случи, можем да го преодолеем и да излезем от него по-мъдри, по-смирени, по-добри и по-силни.

Психосоматика: Когато тялото започне да говори вместо нас

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.