„Пътни“ от Софка Зиновиеф – провокативен и задължителен роман

„Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде.“ Недялко Йорданов

  • 22.08.2019
  • от Стефани Калчева

Не исках да чета „Пътни“ от Софка Зиновиеф (Преводач: Майре Буюклиева) и в същото време усещах привличане към книгата, което не знаех как да си обясня. Може би не е странно предвид това, че главните герои Ралф и Дафне изпитват подобни емоции – те се срещат в момент, който е много граничен възрастово – тя още не е в пубертета, той вече е млад мъж, бъдещ известен композитор.

И двамата изпитват желание, което е трудно да се побере в ограничените езикови рамки.

Когато я вижда за пръв път, тя е малка, неуловима, подвижна като живак, боса, игрива, с мускулести крайници, като горско духче, което обитава света на детството, още непрескочило този на съзряването и еротиката. Още по-малко пък е способна да се предпази и да разграничи интересното и новото със заплахата от събитията, които ще бележат целия ѝ  живот. 

Виж повече: "Остани с мен", за да има смисъл всичко 

На корицата на книгата има ягода и това не е случайно – еротичното напрежение между Ралд и Дафне е част и от играта между тях, от ритуалите, закачките, общите тайни. Той се нарича Кучето, защото винаги я чака и е верен, а тя е Ягодка, и то не каква да е, а ягода през зимата – специална, желана, влудяваща.

Виждате ли колко лесно е да накараш малко момиче да се почувства необикновено?

Измисляш му прякор, който има гъделичкащо егото значение. Правиш ѝ комплименти. Обясняваш ѝ, че си влюбен в нея, и това е само част от тайните, които започват да набъбват и да откъсват горския дух от игрите в къщата на дървото, защото изведнъж нещо друго е станало много по-примамливо и забранено. 

„Ралф разбираше, че се бе наслаждавал – не, беше експлоатирал склонността към безразсъдство на момичето. Готовността ѝ да скача отвисоко в непознати води беше част от онова,  което първоначално го бе привлякло. А с възрастта бе отишло твърде далеч. Да се хвърляш в непознати морета, е неразумно и безотговорно, когато не отчиташ възможността под повърхността да има камъни и чудовища.“

Софка Зиновиеф решава да разкаже смущаващата история от три гледни точки, което дава възможност на читателя да разбере как се преработва и преживява нещо толкова особено от морална гледна точка от човека, който го е извършил, от човека, който е жертва, и от човека, който наблюдава. Последният споменат е Джейн, най-добра приятелка на Дафне от малка и потърпевш по свой собствен начин. Препускането в разказа не е само от позицията на разказвача, но и голяма разходка из времевата рамка, която обхваща цели 40 години. 

Тези четири десетилетия хвърлят изящно кристална яснота върху причинно-следствените връзки. Освен това задава въпроси, които са неудобни и некомфортни – кога детето престава да бъде дете? Виновен ли си, че не осъзнаваш, че правиш нещо нередно? Ако момиче на ръба на съзряването участва доброволно в сексуални отношения, това означава ли, че мъжът не е насилник? Законите неслучайно имат фиксирана възраст за секс – защото под нея се води, че не можеш да взимаш съзнателни решения. И точно тук е ролята на възрастния, който те пази, не те повежда към  къщата на Хензел и Гретел. И докато Ралф си казва, че не е перверзник и никога не е  бил, както и че „... това беше нещо съвсем различно от всичко познато му. Красиво, чисто и мощно. Началото на една любов“, Джейн осъзнава, че вещицата от приказката не бива да се измъква, защото не е честно и други деца да бъдат подмамени от бонбоните.

Виж повече: Хайде да променим света, защото вече "Няма връщане назад"

Пътни е район в югозападен Лондон, в който смущаващата история се ражда и това не е никак странно, защото локацията и годините са синоним на бохемския артистичен живот, липсата на задръжки, всичко, което формира и семейство Грийнслей. Родителите на Дафне са хипарски настроени към живота хора, които в стремежа си да осигурят свобода на децата, забравят, че имат и отговорност към тяхното опазване. Колко хубаво би било, ако докато в култ се издига разкрепостеността, някой беше поспрял и си беше задал въпроса, защо Ралф и Дафне прекарват толкова притеснително много време заедно. Ако някой беше посочил нередността на ситуацията, може би нямаше да се наложи Дафне да се чуди след 40 години дали изобщо е имало нещо смущаващо в събитията, които я бележат за цял живот.

 „Пътни“ е роман, който ще ви напомни, че всеки от нас може много лесно да е както Гретел, така и Вещицата.

Засега моят съвет е да се разположите в ролята на читател и да не припарвате до къща от бонбони.

Ако си останал без светлина, тази книга е за теб

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.