Нещата от живота

Ранните утринни часове са време, в което да си сам не е грешно

Да се окажеш сам в зимната утрин, когато студенината прави костите ти крехки и чупливи и всяка болка е по-силна. Краката ти се чувстват боси, дори и обути в два чифта чорапи, и все пак да намираш лекотата в тези малко девствени часове.

Рано е и е зима. Студено е, а не намираш своето място в затворените пространства и в сърцето на любимия човек.

Зимата не е време да си сам, защото снеговалежът и виното трябва да се споделят. И все пак има една особена романтика в зимните утрини, която не ти позволява да се чувстваш самотен, дори да си най-самият човек на света.

Сутрин градът мирише на застояла надежда и отнесени спомени. Сутрин из града витаят заблудените души и болезнените липси.

Целият град мирише на отсъствия. Особено когато вечерта е била толкова обещаваща, че си спомняш всяка една секунда от нея.

Рано и е още си спомняш предишната вечер.

Преживял си една от онези перфектни зимни вечери, в ранните часове на които снежинките са били срамежливи сълзи по лицето на земята. Падали са със страх по паважа, а после са намирали единственото си място по него и по замръзналите ти клепачи. По-късно валежът е станал непоносимо силен и все пак градското осветление му е придало толкова романтика, че си започнал да си мислиш, че бялата покривка ще измие всичката мръсотия от града.

А и от душите ни навярно.

Да се събудиш рано след подобна вечер е заслужено. Останалата част от население поглъща жадно последните си останали часове сън, а ти си буден и това е толкова изтънчено удоволствие. Сега успехът на дневните ти занимания виси на малкото останало енергия в тялото ти и на броя изпити кафета.

И все пак да се събудиш толкова рано, че да се чувстваш единственият човек на света, и то в град, в който животът започва преди преминаването на първото метро, определено е несравнимо чувство.

Да си бил последният, който се е насладил на среднощната зимна приказка и първият, който ще погази девствения пейзаж, без да бърза, с уважение, да си създадеш илюзията, че нямаш нужда от всички онези хора, които спят в топлите си постели, е неописуемо. Да рисуваш живота си по бялата покривка под краката ти е заслужено.

Да се събудиш в толкова ранен час, че бързането да е излишно.

Да не очакваш с нетърпение да се прибереш в топлото легло, защото това не е важно. Не си спомняш кога последно си отварял очите си, преди слънцето все още да е било в очакване луната да му отстъпи мястото си. В тези минути небето е по-чисто от когато и да било. В тези ранни часове стъпките ти са неволно тихи, а всеки звук отеква в пространството като ударите на влюбеното сърце.

В този ранен час очакването е реално, срещите са невъзможни, самотата е утеха, а цигарите са по-вкусни.

Пригасяш поредната, за да се качиш на първия автобус, който минава покрай спирката. Превозното средство се движи толкова бавно, че не разбираш каква щеше да е разликата, ако беше преминал разстоянието на крак. После се оказва, че отоплението не е достатъчно да сгрее премръзналата ти душа и се чудиш защо не остана на спирката с мислите си.

В този ранен час съвременният градски човек не обикаля улиците, а броди из пространствата на сънищата. Не се мъчи да си спомни какво се е случило миналата вечер, а е наясно с деня, който предстои да го посрещне. Но ти не си този човек. Ти си старомоден и пиеш кафето си на крак, а не на бара на модно кафене. Вървиш бавно и се наслаждаваш на изгрева. Слушаш парчета от 90-те и затваряш очи, когато идва припевът.

Радваш се на момента и на това, че си жив, защото в тези ранни часове малките моменти са по-важни от големите победи.

Проправяш път в снега за онзи, който ще мине след теб. Ще преценява разстоянието до спирката на автобуса по големината на обувките ти и може би ще е благодарен на човек, когото не познава.

В тези ранни сутрешни часове, в които не се питаш защото си навън, какво правиш в откритото пространство, защото е по-важна вярата, че си точно там, където трябва да бъдеш, липсва само една ръка, която да стисне твоята насред градското спокойствие.

Жалко, че никоя ръка не обещава да стиска твоята, моята вечно.

И още една причина защо зимките градски приказки са ни любими.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.