Златан и Борис Декови: „Киното е повод да говорим за живота“

Запознай се със „Сок от филм“ – новия видеопроект на Златан и Борис Декови. Гледай последния епизод с Китодар Тодоров сега!

Киното винаги е чудесен повод за задълбочен разговор,

особено когато всеки има собствена версия за случилото се на екрана и мнение за смисъла зад финала. Златан и Борис Декови познават филмовия процес и от другата страна на камерата, а с новия си видеопроект „Сок от филм“ дават поле за разговори за киното, които продължават и след надписите. В първия сезон, съставен от 12 епизода, те канят гости, за да обсъждат любими заглавия, режисура, актьорска игра и личните истории, които свързваме с филмите. Идеята им е форматът да бъде интересен както за запалените киномани, така и за хората, които тепърва навлизат в света на киното. Срещаме се със Златан и Борис, за да си поговорим за доброто кино, работата зад кадър и идеята им за подкаст, който събира киномани около общи любими теми.

Кой беше филмът, който ви накара да погледнете на киното по различен начин?

ЗД: Преди „Мечтатели“ (The Dreamers) мислех, че просто аз съм си такъв – киноман, без да знам, че има и други като мен. Този филм ми показа, че има хора, които буквално живеят чрез киното. И точно това ме накара да видя филмите не просто като забавление, а като начин да мислиш, да чувстваш и да откриваш света.

БД: Определено La Haine на Матийо Касовиц. Освен със суровата си черно-бяла визия и психологическото напрежение филмът ме докосна с начина,

по който представя приятелството като опора в свят, изпълнен с гняв и безизходица.

Той ми показа, че киното не е просто история, а преживяване, което може да промени начина, по който разбираш хората и приятелството.


Работили сте като режисьори, оператори и фотографи. Как се променя начинът, по който гледате един филм, когато знаете какво стои зад създаването му?

ЗД: Когато филмът е наистина добър, дори професионалистът в мен изчезва и просто го преживявам като зрител. При по-слабите филми обаче веднага започвам да анализирам кадъра, светлината, звука и композицията. За мен точно това отличава истински добрия филм – той те грабва и те кара да забравиш как се прави.

БД: Напоследък, ако един филм не ме грабне в първите 10 минути, често го сменям. Знам, че така може да пропускам добри филми, но когато нещо наистина ме увлече, първо се потапям в преживяването, а след това анализирам как е направено. Като човек зад камерата осъзнавам колко огромен екип и човешки ресурс стоят зад всеки филм. За мен най-важна остава емоцията, която достига до зрителя, независимо дали филмът нарушава правилата, или ги следва съвършено.


Какво ви накара да създадете подкаста „Сок от филм“ точно сега? Разкажете ни повече за идеята ви. Какво можем да очакваме от епизодите?

ЗД: Идеята за този подкаст зрее в главата ми от години. Обожавам подкаста като формат, защото позволява да наблюдаваш как мислите се раждат в реално време, без монтаж и изкуствено режисирани реакции.

А киното е огромна моя страст и подобен формат в България почти липсва.

За мен всяка минута, прекарана в гледане и обсъждане на филми, е богатство, особено когато мога да я споделя с интересни хора и съмишленици.



БД: Основната причина е любовта ми към киното и желанието ми да има повече качествени разговори за него. С брат ми обсъждаме идеята от няколко години, а в средата на тази година започнахме усилена работа по проекта. От епизодите очаквайте задълбочени разговори и интересни гости, които имат какво да споделят.

Когато избирате какво да гледате, кое ви печели първо: историята, режисьорът, актьорският състав или нещо съвсем различно?

ЗД: Ако е автор, на когото вярвам, просто влизам без много въпроси. Когато не познавам името, първо гледам трейлъра – дали има визия, атмосфера и звук, които ме впечатляват. Историята и сценарият са изключително важни, но тях можеш да оцениш истински едва след като си гледал филма. Затова новите автори първо трябва да ме спечелят с образ, звук и собствен почерк, за да поискам да чуя историята им.


БД:

На първо място е режисьорът, защото той определя през каква призма ще видим историята.

Интересува ме не само какво се разказва, а как – чрез камерата, светлината, музиката и актьорската игра. Силната история е фундаментът, но именно режисьорският почерк може да превърне една добра идея в нещо незабравимо.

Ако трябва да препоръчате по един филм за първа среща, за разбито сърце и за вечер, в която ти се иска да забравиш за всичко, кои ще бъдат те?

ЗД: За първа среща – Love на Гаспар Ное, защото е изключително еротичен и може добре да предразположи двама души, стига да нямат проблем с по-провокативното кино. За разбито сърце – A Dangerous Method на Дейвид Кроненбърг.

В него има толкова много токсичност и злоупотреба в отношенията, че според мен е идеалният филм, който да те откаже от романтични връзки поне за известно време. А за вечер, в която искам да забравя за всичко – Mr. Nobody.

Един от любимите ми филми и един от най-философските, които съм гледал.

Когато искам да избягам от ежедневието и собствените си мисли, предпочитам кино, което ме отвежда към много по-големи екзистенциални въпроси.




БД: За първа среща – Crank с Джейсън Стейтъм. Нестандартен избор, но обожавам този филм. За разбито сърце – Lost in Translation, заради самотата и онези редки срещи между хора, които се разбират без много думи. А за вечер, в която искам да забравя за всичко – Bronson с Том Харди, един от любимите ми актьори.

Ако можеше да седнете на по питие с един филмов режисьор, независимо дали е жив или не, кого бихте избрали и какво бихте го попитали?

ЗД: Със сигурност Куентин Тарантино. Не само заради филмите му, а и защото в началото на 90-те е бил част от среда, в която са се движили едни от най-интересните за мен хора. Убеден съм, че би бил страхотен събеседник, пълен с невероятни истории. Бих го попитал какво е било да си част от тази творческа среда в момент, когато американското независимо кино се променя толкова радикално.

БД: Бих избрал Йоргос Лантимос, защото ме кара да гледам на човешката природа по различен начин. Впечатлява ме смелостта му да нарушава правилата и да показва неудобните страни на човека. Бих го попитал дали световете му са плод на въображението, или според него реалността е много по-абсурдна, отколкото ни се иска да признаем.

Какво бихте искали да постигнете със „Сок от филм“?

ЗД: Със „Сок от филм“ искам да създадем общност от хора, които обичат киното, и да запалим тази любов и в други. Да гледаме и обсъждаме филми заедно, да споделяме истински човешки преживявания. Вярвам, че точно те ще са все по-ценни на фона на обезличаването, което изкуственият интелект носи.

БД: За мен изкуството е преди всичко споделяне. Смятам, че днес малко сме загубили от човешкото в себе си и все по-рядко намираме време да се слушаме и разбираме истински. Със „Сок от филм“ искам да създадем пространство,

в което киното е повод да говорим не само за филми, но и за живота,

чувствата и нещата, които ни правят хора. Защото киното не свършва с финалните надписи – понякога точно тогава започва най-интересният разговор.

Можеш да гледаш „Сок от филм“ всяка неделя от 20 часа ТУК.

Говори ми на ухо: българските подкасти, които да слушаш само ти

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.