Литературен петък: „Как се пътува със сьомга“ и други въпроси от Умберто Еко

Ежедневието е смешно дори в баналността си

0 коментара Сподели:

Повечето хора асоциират Умберто Еко с тежки и сериозни семиотични въпроси, с класики като „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и „Баудулино“. И някак си не очакваме от един медиевист (занимаващ се с изследване на Средновековието), културолог и философ да ни забавлява с кратки истории, но именно това се случва с тънката книжка „Как се пътува със сьомга“ (изд. Colibri, преводач: Вера Петрова).

На рубриката, която списва години наред – „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“, дължим издаването на сборника. Всяка седмица читателите са очаквали с трепетно вълнение новата история – на пръв поглед банална обикновена случка, но разказана по изключително смешен и оригинален начин. Специфичният жанр, който е трудно определим и още по-труден за имитиране, отговаря на общо 45 въпроса, сред които: Как се става домашен философ? Как се оправдава наличието на собствена библиотека? Как да не се казва „точно“? Как се борави с проклетата кана за кафе? Как се пътува със сьомга?

Много свеж хумор и дори на места пиперливи шеги се срещат по страниците, като в същото време се засягат важни въпроси, свързани с консуматорството, медиите, новите технологии, СПИН. Трудно е толкова находчиво да посочваш проблеми по забавен начин. Целият спам, който ни залива, недостатъчното време за всичко, което искаме да правим, манията за няколко минути слава, отчаяната нужда се показваш, да купуваш, да се изтъкваш – заринати сме ежедневно с глупости,

които можем да подредим по азбучен ред, но понякога е по-добре просто да седнеш и да се посмееш. И да не се взимаш насериозно, точно както Умберто Еко не го прави.

„В следващите редове ще изложа, макар и в синтезирана форма, защо е необходимо да се пише въведение, какво трябва да съдържа то и как да бъдат поднесени благодарностите. Умението да се формулират благодарностите е отличителен белег на учения от висока класа. На един автор може да се случи да завърши изследване, за което е положил голям труд, и да открие, че няма на кого да благодари. Няма значение, налага се да измисли и да заяви, че някому нещо дължи. Едно изследване би било подозрително, без никому нищо да се дължи, затова винаги трябва да се благодари на някого по един или друг начин.“

Препрочитам интервюта на Умберто Еко и задълбавам в неговите исторически и политически размишления, в критиката му срещу неинформираните и необразованите маси, възмущението срещу корупцията и пасивността на засегнатите.

В „Нулев брой“  жълтите медии са главен герой, в когото дори сериозни вестници могат да се разпознаят (както се и случва реално). Във всички останали негови книги – от „Изповедите на младия романист“ до „Средновековно мислене“, също имаме достъп до мислите на един от най-големите ерудити, но понякога, когато сме уморени от всички теми и проблеми на света, можем да посегнем към „Как се пътува със сьомга“, за да разберем и великото чувство за хумор на Умберто Еко.

Вижте какво четохме миналия петък.

А също и кои са книгите вдъхновили филми номинирани за награди.

Последвай ни в инстаграм.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *