5 велики писателки и техните вдъхновяващи истории

Женският празник идва с историите на 5 големи писателки

  • 06.03.2020
  • от Веселина Стефанова

Женската енергия през вековете винаги е предизвиквала много полюсни настроения. От обожествяване до изгаряне на кладата, от презрение до култ към майката. С всяка изминала година отношението към жената става все по-толерантно и разбиращо, макар в обществената психика все още да има много стигми за отработване. И преди да съм се отплеснала със статистики как заплатата на жените е все още доста по-ниска от тази на мъжете, нека обърнем поглед към няколко вдъхновяващи примера от света на литературата.

Силата на женския дух може да бъде проследен в тези реални примери, които имат осезаемо присъствие в световната белетристика.

На женския празник можем да почерпим вдъхновение от тях и да се замислим как нашия живот може също да мотивира околните, стига да обичаме достатъчно жената в себе си.

Джоан Роулинг
(на откриващата снимка)

Създателят на Хари Потър и Корморан Страйк преминава през не един или два тежки периода в живота си. Като започнем с това, че майка ѝ умира от множествена склероза само на 45 години и това бележи голям срив в психиката на младата Джоан. След което се оказва самотна майка, която разчита на социалните, за да оцелява. Но пък максимата, че „в най-голямата тъмнина светлината се вижда най-силно“ е валидна, защото точно в този период се заражда идеята за световния бестселър с очилатия магьосник. Годините на обучение в колежа и като учителка в Португалия ѝ се отплащат, защото цялото това знание се излива по майсторски начин в романите ѝ. Един живот, в който от самотна майка ставаш най-богатата писателка в света, може само да ни възхити.

Днес Роулинг е щастлива майка на три деца със стабилен брак и завидна кариера.

Елиф Шафак

Като един истински космополитен писател с широк мироглед и дива душа, Елиф прегръща идеята за величието на жената. Когато пред 2006 година ражда първата си дъщеря, Шафак изпада в тежка постродилна депресия от близо година. За трудните си душевни лутания тя споделя в своя отчасти автобиографичен роман „Черно мляко“. Той може да бъде пример за много жени по света, защото също включва вдъхновяващи истории от световни писателки. Изборът между кариера и майчинство стои не само пред Елиф, но и пред почти всяка от нас в днешно време. Силата на женската приемственост изпъква в много от книгите на Шафак, което ни кара само да я аплодираме.

Исабел Алиенде

„Аз съм покрита с горди белези", споделя чилийската писателка за живота си. Като една латино дива, Алиенде пише и живее с много плам, много въображение и горда сила. Вероятно най-голямата трагедия в нейния живот е загубата на дъщеря ѝ Паула, на която е посветена и едноименната книга. Исабел се жени млада и ражда син и дъщеря, впоследствие има втори дългогодишен брак. Когато е на 35 тя бяга с любовника си в Мадрид, но се сблъсква с огромна бедност и любовта „отлита през прозореца“. Изобщо, животът ѝ е низ от възходи и падения,

но именно трагедиите я оформят като великата жена, която е днес.

"Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!" И успява.

Блага Димитрова

Бунтар в романите си и еманципирана жена в поезията си, Блага Димитрова надскача своето време. Много мъдрост и философски идеи можем да видим в романите "Пътуване към себе си", "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". Дързостта на писателката да „бърка в раната“ на обществения живот ѝ носи забрана за публикуване през 1987 година. Но това не прекършва нейния горд дух. Напротив, само я прави по-силна и жадна за живот. Множество международни и родни награди отличават майсторското ѝ перо, а жестът да осинови виетнамче, за да го спаси от Виентнамската война, говори много за космополитното ѝ мислене. Във всяка нейна дума можем да открием една жена на Новото време – едновременно дива амазонка и грижовна майка, вярна съпруга и огнен дисидент.

Фани Попова-Мутафова

Любима на няколко поколения българи, тази родна писателка получава няколко удара от съдбата. Израснала сред интелектуалци в началото на XX век, тя бързо вижда одобрението на своя талант от други изтъкнати автори. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова.

Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Заради националистическите си идеи през Втората световна война обаче е осъдена на 7 години затвор от т.нар. народен съд, но след няма и година баща ѝ успява да я освободи. Нейният безспорен талант е помрачен от цензурата на комунистическия режим. Налагат ѝ да редактира четирилогията си „Асеневци“, а забраната ѝ да публикува със сигурност се отразява тежко на творческия ѝ устрем. И до днес обаче Фани Попова – Мутафова си остава едно от най-бележитите ни имена, достойни за препрочитане от малки и големи.

Виж още книжни коментари тук

Прочети и ревюто за "Мечокът и славеят".

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.