„Където думите се провалят, говори музиката." – Ханс Кристиан Андерсен

Има дни, в които сякаш нищо не върви – работата куца, взаимоотношенията са плоски и изобщо имаме чувството, че всичко е против нас и положението е извън контрол. Нямаме търпение работният ден да приключи, за да се приберем вкъщи и да се проснем на дивана или просто да се поразходим безцелно из парка, защото се чувстваме напълно изцедени и нямаме сили, нито пък желание за каквото и да било.

Точно тогава искаме единствено да потънем в себе си и никой да не ни закача.

В такива моменти често съм се чудила каква музика да си пусна на слушалките, какво наистина ще ме успокои, без да ме натоварва с излишни думи и текст. Когато изпитвам силна нужда да се изолирам от света, искам в ушите ми да звучат композиции, носещи определена атмосфера. Такива, които са наистина отпускащи, но същевременно притежават характер и своя идентичност. Затова петте много различни едно от друго произведения по-долу са за онези от нас, които понякога се нуждаем единствено от едни слушалки, от себе си и от малко въображение. Може дори и да ни помогнат да разберем по-добре някаква част от самите нас. Ей така, без думи.

ENYA~ BOADICEA

Това магично парче сякаш моментално ни изстрелва в света на елфите или някои други мистериозни създания. А гласът на Enya е все така магнетичен и звучи като мантра, носеща в себе си древно послание.

GORAN BREGOVIĆ ~ LULLABY

Това е една наистина приспивна композиция, която носи лекота с всяка следваща струна. Красивият и ефирен танц от ноти напомня за онзи летен залез преди много години, който винаги ще помним.

YANNI ~ ONE MAN'S DREAM

Тази красива композиция на първо слушане звучи леко и приятно, но под тази привидна лежерност се крие една дълбока тъга и носталгичност, които могат силно да ни развълнуват. А и някак ни помага да намерим уединението, от което имаме нужда в момента.

ERIK SATIE ~ GNOSSIENNE NO.1

Това произведение докосва душата ни по един драматичен и същевременно наистина успокояващ начин, колкото и странно да звучи това. Всяка нота отеква в съзнанието ни и оставя следа някъде там. След като приключи, знаем нещо повече, макар и да не сме сигурни какво точно. В момента.

JOHANN SEBASTIAN BACH~ PRELUDE NO.1, C MAJOR

За мен тази композиция създава усещането, че истината и смисълът са толкова близо, че почти можем да ги докоснем. И че всичко е много по-просто, отколкото си мислим, и животът е изпълнен с толкова много неща, които наистина си струват.

Тези музикални произведения от различни жанрове и епохи ни помагат да отмием наслоенията от деня и да забравим макар и за кратко онова, което ни тежи. Всяко едно от тях може да бъде слушано on repeat с часове – зависи от какво наистина имаме нужда в дадения момент. Петте композиции дори могат да отключат една по-добра част от самите нас. Някак неусетно.

Приятно слушане и вглеждане в себе си. Утре ще е по-добре.

Испанската легенда Bebe е идеална за този вайб.