Мария Андреева и животът на един влогър

Как се справя с новото нормално и кое е най-сладкото на неограничените възможности

  • 29.03.2021
  • от Преслава Маринова

Тръгваме на пътешествие, в което те запознаваме с четири дигитални персони, от които попиваме знание като гъби. Говорим си с модерни млади професионалисти с интересни занимания, които успяват да работят извън рамките благодарение на умението си бързо да навлизат в новостите и, разбира се, високоскоростен мобилен интернет. Той се явява като едно от нещата, без които модерните градски (и не само) професионалисти наистина не могат, защото коя професия днес не е свързана с интернет? Едно е сигурно, неограничените мегабайти могат да доведат до неограничени възможности особено когато знаеш как да ги използваш. А хората, с които те срещаме, знаят - те са свободни по дух и живеят еднакво добре в двата свята - на живия живот и на дигиталната планета, където често развиват пълния си потенциал.

Мария Андреева е златокосо момиче с плам в очите и желание за слънчеви пътешествия,

здравословен живот, ежедневни удоволствия и липса на стрес. За нея всяко нещо е магия, а според повече от 42 хиляди потребители в Instagram и 72 хиляди в YouTube съдържанието ѝ има част от този прашец в себе си.

Разказва ни за професионалния си път, възможностите на работата, при какви екстремни условия е трябвало да работи и още много любопитни подробности от това да си @marie.andreeva:

От колко време се подвизаваш в професията влогър?

Ако смятам правилно, от 4–5 години ще да е. Еха!

Има едно голямо НО обаче – аз все още не мога да го приема като професия. YouTube си остава преди всичко хоби в моите очи, защото превърне ли се в работа, най-вероятно ще загубя онова вълнение, с което се хвърлям в процеса на снимане и обработване.

Кое е най-важното нещо, което свързваш с инфлуенсърстването? Какво значи за теб това поприще?

Отговорност.

Да имаш влияние над група от хора, макар и малко, не трябва да се приема с пренебрежение, затова и не бих се осмелила да се натоваря с „титлата“ инфлуенсър. Твърде много тежест носи тази дума, за да си я слагам до името всеки път щом някой поиска да се представя. Не стига, че съм веган, ами и инфлуенсър… Хайде, няма нужда!

Шегата настрана. Държа да уточня, че не намирам нищо лошо в това да си инфлуенсър. По-скоро ме притеснява тенденцията, че да бъдеш такъв се превръща в самоцел на мнозина. Мисълта ми е там, че бихме могли да бъдем още толкова много неща. Нека споделяме опит, нека се развиваме извън интернет, нека си помагаме взаимно и използваме платформите си, за да се обогатяваме, а не просто за да събираме гледания и харесвания.

Кое е най-сладкото на неограничените... възможности?

Как кое? Че никога не свършват. (точно като мегабайтите в истински неограничените планове Unlimited от Vivacom - бел. ред.)

Голяма част от съдържанието ти допреди година беше свързано с пътуване и приключения из различни дестинации. Какво се промени за 365 дни и как ти се отразява новата реалност?

Ха-ха, дори не съм се замисляла, ама точно така си беше!

Какво се промени? Фийдът ми стана по-скучен и вече нямам материал за качествено инстаграм съдържание. А аз допреди това си мислех, че най-страшното нещо е да ми свършат овесените ядки и спирулината…

Спирам с шеговитите ми опити. Последната година наистина беше интересна. Трансформираща, бих казала.

Прибрах се в България, където прекарах няколко месеца близо до природата – на село. Нещо, което не съм вярвала, че ще ми се случи на 20. Опознах се малко повече, починах си, а после имах невероятно лято. Прекарах безгрижно време с любими хора, веселих се, поживях си и взех че се влюбих даже (допреди това си мислех, че любовта е холивудска измислица – тук съм сериозна!). Все такива хубави неща ми се случиха на фона на катастрофалните събития по света и мога само да съм благодарна за това, че близките ми са живи и здрави.

С новата реалност съм в love-hate relationship.

Във всеки случай вярвам, че човек трябва бързо да се адаптира и да не страда много по миналото, защото него вече го няма. Красота има във всеки един момент. По-добре да я търсим в настоящето.

Какво ти липсва в ежедневието?

През последните месеци – разнообразие. Толкова еднотипно минават дните ми напоследък, че сякаш цялата седмица ми се слива в един дълъг ден, без начало и край.

Какво щеше да правиш, ако имаше всичките мегабайти на света, неограничено?

Знам ли, сигурно щях да присъствам в списъка

Неща, които задължително трябва да си вземам на хижа в гората или на палатков лагер!!!

на всичките ми приятели.

Разкажи ни една забавна или нелепа ситуация, в която е било критично да имаш бърз мобилен интернет и покритие, но не ти се е получило?

Тя една да беше! С моите горски приключения и пътувания до „недокоснати“ места неведнъж ми се е случвало да изпадна в ситуация, но сега се сещам за един случай от Италия.

Бях поканена на една вила, намираща се в Тоскана, разположена близо до Сан Джиминяно. Всичко хубаво, но за да стигна дотам, трябваше да се кача на всяко транспортно средство, създадено от човешка ръка. Разбирайте самолети, влакове, автобуси, трамваи… Три дни път с камили. Нито знам къде точно отивам, нито къде точно се намирах, но последната ми спирка беше малко тосканско градче, а оттам трябваше да ме посрещнат мениджърът и градинарят на вилата и да ме откарат с кола до Мястото.

Стоя си там с майка ми, гледам в една точка, изморена, гладна, жадна, наподобяваща човек, ама не съвсем и тогава виждам, че нямам обхват.

Шок. Ужас. Паника. Оставам без интернет, без възможност да позвъня, погълната от отчаяние, но пък в Тоскана. Можеше и да е по-зле. Последва примирение след тази мисъл. За мое щастие след известно време се появиха моите спасители и ме разпознаха – за което ги поздравявам! В този момент приличах на всичко освен на момичето от инстаграм, което бяха поканили.

Колко голяма част от деня ти е онлайн и как балансираш между времето за себе си и работата без работно време?

Ако не броим това, че уча онлайн – не особено голяма през последните месеци.

Има моменти, в които ми е истински приятно да съм „свързана“, да общувам с хора и да споделям нещата, които ме вълнуват, но има и периоди, в които социалните мрежи ме уморяват. Тогава просто не ги използвам и се опитвам да отделям възможно най-много време за близките ми.

Що се отнася до работата без фиксирано работно време, преди се чувствах страшно виновна да си почивам. Сякаш във всеки един момент трябваше да върша нещо, да работя, да не бездействам. Сега обаче съм усвоила изкуството да си почивам и съм си направила „работно време“. Работя през деня, ако не съм прекалено заета да уча, а вечер се отдавам на заслужена почивка и се наслаждавам на компанията на любими хора – без телефон, без компютър и най-вече – без работа.

От къде черпиш вдъхновение?

От всичко. От музиката, от киното, от хората, които срещам, от литературата, която чета, от природата. В-с-и-ч-к-о.

Нещата, които ни правеха готини през 90-те

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.