Особености на българския национален хейт

Или защо се говорят глупости за Мария Бакалова, вместо да се гордеем

  • 19.02.2021
  • от Миро Павлов

Успехът трябва да се уважава, особено ако е огромен и заслужен. Може би това е урокът, който доста от нашите сънародници все още не могат да научат. Темата е вечна, но за пореден път стана актуална покрай номинацията на Мария Бакалова за „Златен глобус“, която разбуни духовете. Всякакви разбирачи се изказаха, че, видиш ли, такава роля в такъв филм не заслужава подобно признание. Явно интернет професорите в коментарите са по-компетентни от членовете на Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, които вече

близо 80 години организират втората по престиж наградна церемония в света.

Някой беше написал, че това била лесна роля. Кой знае защо се сетих за коментара на Блатечки, че всеки може да се кекерчи като Хоакин Финикс. Мария Бакалова била „извадила късмет“. Как точно? Като е изпреварила 600 професионални актриси само при прослушването си? Или като е снимала една година по 20 часа на ден непрекъснато в роля, сред непознати във враждебна среда, без да може да признае на никого какво точно прави? Ако някой от дървените философи в нета хвърляше повече усилия в работата си, всеки момент трябва да чуем и за неговите професионални успехи, неизбежно е.

Най-любимият ми от всички коментари беше защо, видиш ли, ни дават номинация за тъп филм като Борат, а не за класика като Козият рог. По същата причина, поради която Емил Димитров не е номиниран за „Грами“

– не че не го заслужава, просто не е бил в правилното време на правилното място.

Златните глобуси не е звездичка за присъствие, тези награди не ги раздават ей така, да не вземе да се разплаче някое детенце. Досега не сме имали актьор в главна роля на американски филм, който да направи достатъчно впечатление за номинация. Сега имаме. Така че би трябвало да се радваме с нашата световна звезда, родена и израснала в България, а не много-много да разсъждаваме.

Виж още: 3 италиански града, в които да прекараш студентството си

Също така комедията в съвремието изисква да е крайна. Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън са били скандални за времето си, но това е било преди сто години. Буквално! Хората, които мрънкат за интелигентен хумор обикновено не блестят с IQ, нито пък с уклон към комедията. Саша Барън Коен се подиграва със света – или се смееш с него, или гледаш тъпо отстрани. Да обясняваш колко зле е нещо, което ти просто не разбираш, те поставя в една неизгодна позиция. Чисто в еволюционно отношение. Също така зад всяка от провокациите на комика има дълбок проблем на обществото, който той пародира. Просто трябва да използваш мозъка си за нещо различно от плюене на змии и гущери през клавиатурата. И не, шегата не е в цикъла, а в реакциите на идиотите, които се фрапират по случая. На тях се смеем, никой не излага България. В тази връзка трябва да приемаме Мария Бакалова за нещо като модерния Хитър Петър. Само че вместо с турците, тя се бъзика с американците.

Крайно време е целокупно като народ да разберем, че в този живот лесно няма.

Всичко идва с труд, всичко има цена – без значение дали я плащаш веднага или години по-късно. Лесно е да гледаш отвисоко на успеха и да го принизяваш с елементарни обяснения. Защо всяка успяла жена трябва да бъде изкарана курва, а всеки мъж – гей? И докога обяснението, че някои нации са по-успешни от другите, ще е с изреждане на предимствата, които те са имали? Всички колективно трябва да започнем да говорим по-малко и да бачкаме повече. Заетите, сериозните хора със сигурност нямат време да пишат глупости в интернет. Помислете си над това.

Поводи да се гордеем, че сме българи, не се появяват често, защото обикновено сме на върха на грешните класации. Нека се гордеем с Мария Бакалова. Нека ѝ стискаме палци за „Оскар“ и да ѝ пожелаем дълга кариера в Холивуд. Нека не позволяваме елементарните емоции да вземат връх. По-големи сме от това!

Целият февруарски брой те очаква тук 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града от близо и далеч.