Boyan & Zimone: диското никога няма да умре

Едно интервю с много диско... и с много soul

  • 06.02.2020
  • от Десислава Павлова
  • снимки: Стиляна Иванова

Подготвям се за срещата си със Симеон и Боян и слушам The Jam – запис от радиопредаването на двамата диджеи в Радио София. Две минути след началния анонс левият ми крак вече подскача на стола, а раменете ми се хвърлят напред-назад в опит да уловят музиката. Затварям очи, за да преследвам ритъма, сякаш никой не гледа – над главата ми има диско топка, танцувам, заобиколена от цветни хора. 

Боян и Симеон, познати също като Boyan & Zimone, са движещите лица на The Jam – партито, което повлича нощна София в диско звучене всеки четвъртък в Carrusel.

Срещаме се в клуба няколко дни преди The Jam да навърши една година. Събитието обаче вече е прераснало в много повече от обикновено парти, Боян и Симеон пренасят културата му и в собствено радиопредаване, а около цялата случка се заформя едно страхотно общество.  

Диското ли е най-яката музика за танцуване? 

Боян: Може да се танцува на всякаква музика, но диското е създадено с тази цел според мен, замислено е така още от едно време. Мисля, че е доста подходяща музика за това.

Симеон: Ключовото е, че е неизчерпаемо, с много вдъхновение от всякакви държави, етноси и цветове. За мен да, защото в диското се съдържат много различни компоненти - има афро, има соул, има бразилска и латино музика, има буги, има по-изправени парчета. Разнообразно е откъм вдъхновения и подстилове.

Виж повече: Софийските потайности: 5 от най-яките скрити заведения

Диското променя и самото танцуване. С него вместо в двойки в клубовете хората започват да танцуват сами. 

С: Да, много съм съгласен с това наблюдение. Диското е арена за изрaзяване на индивидуалности, а танца е една от най-силните форми на личностна експресия. Макар че хората започват да танцуват сами, движенията им реално стават много по-силно подчинени на един колективен ритъм, интерпретиран от всеки посвоему. Едно от най-ключовите постижения на диското е, че на практика създава концепцията за клуб. Дотогава хората са се събирали и са слушали бенд от живи музиканти, тук започват да слушат саундсистема. За пръв път се заражда концепцията за диджеинг, за клубна аудиосистема и т.н. Това е първата копка в тази посока в историята.

Може ли да се каже, че самата професия на диджея започва да се заражда и на практика се появява заради диското? 

Б: В много голяма степен. 

С: Всички знаят историите за първите в хип-хопа. Всъщност диско феноменът и избухването му в Ню Йорк се случват паралелно и даже малко преди тях. Afrika Bambaata и Kool Herc например от време на време са посещавали диско партита като The Loft на David Mancuso и Paradise Garage на Larry Levan. Оформил се е нещо като хъб, в който всички са заимствали идеи един от друг.

Виж повече: Гласувай за любимите си заведения и спечели куп награди!

А при вас как се случи, че започнахте да пускате диско?

Б: Още от самото начало, когато започнахме да се занимаваме с диджейство, малко или много сме били в досег с диското и то прерасна в цялостна любов. И двамата сме започнали едновременно да пускаме преди доста време и още тогава музиката беше с много диско елемент. Беше предимно хаус, но с много джази и фънк детайли. В един момент просто стигнахме до резидентството ни в Carrusel и видяхме, че тази музика има потенциал да бъде пускана в клуб. В София някак хората са свикнали да слушат диско само по баровете или по-speakeasy местата, а ние видяхме потенциал в това да слушаш диско в клуб с голяма саундсистема и по този начин да бъдеш част от цялостното изживяване на слушането на диско,

защото самото чувство, което ти носи то, е на любов и приятелство между хората.

С: Ние сме свикнали да пускаме диско и фънк по баровете. Да, приятно е, има атмосфера и супер свежа музика, но хората забравят, че на нея може да се танцува. В края на краищата, опциите да се слуша на голяма саундсистема в България са, общо взето, никакви. Освен това в момента диското изживява голям ренесанс по цял свят – излизат супер много нови парчета, пълно е с музика за пускане, защото хората креативно мислят как да я развиват, така че да става за клуб. Това за мен е един от най-креативните периоди на човечеството.

А защо изобщо оцелява и продължава да се пуска тази музика вече 50 години? Заради хората ли, потребителите или заради диджеите, музикантите, които ръчкат в тази посока?

С: Якото е, че не можеш да разделиш музиката от хората. Обществото, семейният фийлинг на случката е интересното при диското. Тези, които искат да правят музиката, искат да създават и общество, в което да функционират. Няма как в такъв случай да няма постоянно възраждане на музиката.

Б: Пък и в крайна сметка и диското, както всеки един стил, има момент, в който избухва, в който е мейнстрийм, и следващ момент, в който тръгва надолу. Сега отново има възход, защото стилът е много универсален, не е строго специализиран заради чувството, което поражда – кеф ти е да го слушаш. То е като всичко, както има възвръщаемост в модата – просто едно хубаво забравено старо. 

 

Променя ли се диското като стил в годините? 

С: Технически, да. Голяма част от старото диско е записвано с подръчни средства или пък е било страшно скъпо студийно начинание. Вече в парчетата се използват много повече съвременните възможности на звукозаписа, на саундистемата, което ги прави много по-напомпани и добре звучащи. Сега на практика всеки може да прави музика със сегашните сравнително подръчни средства, което е готино.

Нека да кажем малко повече за The Jam, партито в Carrusel всеки четвъртък.

Б: На 6 февруари имаме рожден ден и правим една година. Всичко започна, защото имахме един ден в лицето на четвъртък, за който търсехме алтернатива, нещо, което липсва в клубинга на нощна София. Петък и събота са стандартни, защото където и да отидеш, слушаш горе-долу едно и също, но четвъртък е доста по-неоткрита територия. Казахме си: защо пък да не пробваме с диско, с фънк, но поднесено по много по-интелигентен и меломански начин. Искаме да накараме хората да се забавляват, но откривайки цялата палитра, а не просто поредното диско парти, където слушаме ABBA. Нищо против тях, разбира се, но това е най-разпространеният отговор, ако питаш някой човек какво е диско. Ние искахме да влезем много по-дълбоко. Чувството да отидеш в клуб и да слушаш музика, която не си слушал, и да се оставиш да те изненадат е много яко. В днешно време хората са свикнали със стрийминг платформите като Spotify, където избират какво да слушат и слушат само любимото. Много хора пренасят това очакване и в клуба, но в него няма никаква логика, при положение че

клубът остана едно от малкото места, на които е редно да слушаш музика, която не познаваш. Много се радвам, че хората, които идват тук, приемат тази идея с отворени обятия. Просто се оставяш да се забавляваш с това, което ти се поднася. 

Тоест хората не идват просто на парти, а и за да слушат нова музика.

Б: И въобще заради цялостната обстановка. Когато идеята се роди в главите ни, тя изхождаше от това да създадем много приятелска атмосфера, а не да предложим традиционното излизане на клуб със селфита, контене, бутилки, работи. Идеята беше да създадем нещо като дом. Идваш тук и знаеш, че ще видиш готини хора, никой няма да те съди, ако ще да се чекнеш като най-големия идиот – ние даже го поощряваме. 

С: Убежище за всички, които искат да избягат от седмицата и от това, което ги товари от съвременното общество. Това искаме да върнем и това е фундаменталната идея на диското. То е било убежище за всички, които не са се чувствали окей в стерилната среда на обществото си. Наистина искаме да го направим освободено, тактилно, органично, движено от хората. Всъщност джемът са хората. Имаме много отдадено денс крю от професионални танцьори, които обожават тази музика и искат да я предават на млади хора. Правят го със страстта, с която и ние. Искаме просто да е дом за такова общество.

Какво не знаят хората за диско музиката? 

С: АBBA интерпретацията е най-стерилното нещо на света. В България има едно деление, феномен, останал от соца.

Тези, които са били от „Кравай“ и десните, са били „от рока“, диското е било „стерилната послушна музика“. Това е страшно парадоксално, по света е точно обратното. 

Б: Идеята на диското е точно обратната.

С: В Ню Йорк диското започва като поле за първичност, за алтернативност, за изразяване, за отхвърлените от обществото, а в България се е случило точно обратното и хората никак не го разбират. Те наистина си представят най-изтърканото и семплото от цялата палитра на диското. 

Виж повече: Carrusel Club: парти въртележка

А тази представа не е ли по-скоро поп феномен, отколкото нещо друго? 

С: Да, поп индустрията си е намерила най-големия храм за изхранване в лицето на диското и го е превзела с изключителни темпове. Това е довело и до умирането на мейнстирийм диското, което се превръща в ъндърграунд в момента, в който поп диското нашумява. Ъндърграундът процъфтява отново, когато попът втръсва, защото се е обезличил, прераства в хаус музика и си остава в обществото, което на практика е стартирало това.

Представете си, че сте в един 70-арски бар в Ню Йорк, какво ще пуснете? 

С: Мисля, че като усещане ще бъде каквото пускаме и сега. 

Б: Всъщност това е якото – реално погледаното, до много голяма степен новото и старото диско, ако мога да го нарека така, не се различават особено. Да, има нови похвати, но и старото е абсолютно приложимо, ако го пуснеш в 2020 година. Хората би трябвало да се изкефят по абсолютно същия начин, защото основата на съдържанието е същата.

 

Забелязах, че пускате по този начин и в The Jam по радиото – класики, а след това нови парчета. И в двата случая започваш да си танцуваш, докато слушаш. 

Б: Да, в радиото много се опитваме да покажем и двете страни.

С: И на живо го съчетаваме, защото не можем да сме супер назадничави и да кажем "преди беше по-хубаво, сега не е хубаво в нощна София". Това не е вярно, ние не го чувстваме.

Вярваме, че дори днешният нощен живот да е по-различен, и двете си имат хубави страни и не можем да отхвърлим нито едната, нито другата. А старите парчета са супер органични, пълни с душа и няма как да не въздействат.

Как дойде самото радиопредаване, как се случиха нещата и кога можем да ви слушаме?

Б: Случи се с идеята, че на нас много ни се искаше да си направим такова, но може би в началото идеята беше да е само онлайн. Имаме обаче общ приятел, радиоводещ в Радио София, който каза, че самото радио търси как да разнообрази програмата и да намери млади, действащи хора с желание да я развиват. След това дойде официална покана от Мартен, който е също има предаване в Радио София, а ние веднага се съгласихме, защото радиото е страхотно поле за изява, а на всичкото отгоре ни доставя страшно удоволствие. Ние и двамата не се бяхме занимавали сериозно с радио преди и се оказа, че ни е много кеф да го правим.

С: Няма да забравя как около Нова година правихме един от епизодите на 30 декември през нощта (защото в този период диджеите обикновено пускат плътно без почивен ден). Бяхме тотално изтощени, но подготовката на предаването ни даваше много интересен заряд. Има една много проста истина – когато усещаш, че нещо ти дава огромен заряд, трябва да продължиш да го правиш.

Б:

Предаването е по Радио София в петък от 11 сутринта, 94.5 MHz.

С: С повторение в неделя от 17, а след това и онлайн и в групата ни. А ти присъедини ли се в нея?

Не, присъединете ме!

С: Имаме си група – дискусионна и много свободна, в която хората да постват всичко, което ги вдъхновява като музика. Говорим си за партита и за тези на други диджеи, защото се опитваме да съпортнем всички, които са ни съдействали. На The Jam са ни гостували над 15 български диджеи, които много обичаме.

Работим по нещо като общество, където да се говори за историята, изкуството, културата, визуалния момент и арт в диското. Отворена е и всеки може да влезе в нея. 

Един Ромео, който нощем става Жулиета: Ясен Згуровски

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.