Необвързани докато смъртта ни раздели

Причините да не останеш сингъл са точно толкова, колкото причините да си сингъл

0 коментара Сподели:

Ерудираните хора около мен, които имат образа на перфектен партньор, изпитват истински ужас от сайтове за запознанства, създаването на сериозна връзка и отдаването в нея. „Жалко“ би казал някой, но наистина ли е жалко?

Има хора, създадени да бъдат във връзка, и такива, които действат по-добре самостоятелно, като свободни електрони. Никой не трябва да бъде съден заради това, как се чувства по-добре.

Да, има случаи, когато човек, който най-малко очакваш да започне и да остане в една връзка за продължителен период, създава най-красивите и стабилни отношения. Възможно е. Това се получава, защото причините да не си или да си сингъл са доста сходни, но пътят е дълъг и стръмен. По пътя често виждаш и други случаи.

В свят, пълен със себеподобни, понякога е по-добре да останеш сам и в това няма нищо страшно, защото празната половина на едно двойно легло често е за предпочитане.

Трябва да се почувстваш добре сам, а оттам нататък може все някога да се почувстваш добре и в компанията на някой друг. Ако никой не забелязва, а теб те дразни цялото проблематизиране на сексуалната изневяра, но абсолютният игнор при проявите на емоционална такава, то това е поредното доказателство, че е по-добре на този етап да разчиташ на себе си, а не на някого около теб. Това не те превръща автоматично в човек, който нещо не е наред. Напротив.

Има много добри причини да искаш да си сам. Например свободата на избор да флиртуваш с когото си поискаш и когато ти е кеф, да не се ангажираш и да избягваш ограничения, които не понасяш.

Освен това е нелепо, когато хората се събират само заради страх да не останат сами, все едно това е някаква жестока стигма.

Усещането, че се справяш по-добре без партньор, което те прави уверен, динамичната смяна на приоритети, които те съживяват, е много по-добър вариант от това да затъваш в затормозяваща връзка с човек, който не те разбира и ограничава.

Все повече се говори и за сексуалните разминавания, които тотално те отказват от интимност и близост с хората. Първо избиват на безразборни връзки, а след това на крайна изолация. Защо да се стига дотам? Защо просто хората не приемат своята добра причина да са сингъл, да си отдъхнат и да си починат от обществените изисквания, в които, ако си млад, здрав и корав, по никакъв повод не може да си и сам.

Сякаш думичката „сам“ означава, че не може да се радваш на живота, че си един странен самотник, който не може да понася живота си, а това е толкова глупаво заключение.

Трудностите с евентуални взаимоотношения често се градят на горчив отминал опит. Липса на доверие в другия заради рани от стар партньор, които си мислиш, че някой нов човек трябва да излекува. Не, ти трябва да се излекуваш сам, защото думичката „сам“ всъщност е най-силната на света. Човек е едно цяло и докато не се почувства като едно цяло с друг, е по-добре да бъде сам. Иначе не гради нищо истинско, а насилствено се впуска в кръгове на ада и преодоляване на страхове, за които не е готов дори да помисли.

Не е страшно да си сингъл, страшно е да си във връзка, която чувстваш като нова работна позиция, където трябва да се доказваш и да доказваш и на себе си, че там ти е мястото. Връзките не се пробват само за да си докажеш, че няма да се чувстваш по-добре с партньор. Връзките са за това да израснеш заедно с друг човек и ако не си способен, е по-добре да не опитваш.

Най-добрата причина да останеш сингъл понякога не е, че не си открил правилния човек, а че самият ти не си правилният човек и трябва да имаш силата да промениш това, ако го желаеш. Но ако не го желаеш и се чувстваш добре, то какво по-хубаво от това.

А и понякога, в най-голямата каша, е по-добре да си сам. Довери си се!

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *