Този град е тази жена
Ах, София...
- 03.08.2017
- от Ангел Иванов

Последната кола от пътуването на стоп ме оставя малко преди табелата на входа. Вървя край прашната периферия на пътя. Прибирам се у дома. Чувствам се добре. Насреща ми през шосето върви момиче. Това е Тя. Сигурно отива към морето. Спира и вдига палец. Аз я наблюдавам, докато минавам покрай нея.
Изтъркани дънки. Раница на гърба. Любов между косите, развети от вятъра.
Разминаваме се. Ето ги познатите индустриални сгради, оширенията на пътя, ожарените треви встрани, кацащите и излитащи самолети към други места и други животи. Панелните блокове в далечината на започващия град обещават истории…
Виж повече: City Walk: Гурко
Вече съм в крайните квартали: подлезите и надлезите; влаковата линия, която върви успоредно с мен като усърден ангел пазител; графитите по стените; очите на бедните деца; очите на бедните старци; очите на уличните кучета…
Ето я и Нея. Стои на пейката като някаква Лолита, с къси панталонки, ярко червило, преднамерено нанесено в повече на красивите й устни. Дъвче розова дъвка, която се пука сладко-сластно на чипото й носле.Туптящото сърце на града, което изтласква с грохот трамваите по сребърните артерии. Широките булеварди и тайните безистени, в които се крият самоубийците и влюбените.

Тук хората изглеждат по-здравословно, но маргиналите дебнат от всеки ъгъл. Те са бележката под линия. Тя е същото заглавие на всяка следваща глава. Отново тя… Танцува с трептящия от жегата въздух, който леко повдига лятната й рокля. Събрала е мъниста от мъжки въздишки, обрамчили тънките й глезени. И отново се прави, че не ме забелязва. Дали въобще сме се виждали някога? Дали сме се обичали?
Виж повече: Когато се върнеш в София през лятото от някъде там далеч...
Този Град е тази Жена. Обичам я, когато е възпалена и с обелени колене. Обичам я, когато я обладава свещена ярост. Обичам я, когато ме мрази. Всеки път е различна и всеки път е толкова повече моя…
И ето, когато се качвам на последния етаж, на коктейла, на който най-накрая трябва да се запознаем – тя тича срещу мен в невероятната си вечерна рокля и просто разрушава протокола, като скача на врата ми, за да ме целуне.
Та ние се познаваме от векове...
Нашата любов е вечна.
Да, наистина, воюваме по цял ден. Но когато нощта ни завие със звездното си небе един до друг – сключваме примирие.
Обичам я, както се обича дете, току-що откъснало главата на петел.
Обичам я, както се пие жива вода от последния извор на света.
Обичам я, както се живее този единствен живот.
Какво става в града?! Виж в нашия Instagram
В София си и ти се пие коктейл? Ето топ баровете, където да го направиш
По-скоро ти се хапва? Тогава си избери от нашите топ брънч заведения
В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ
Ти му подаваш пръст, то ти дава сърцето си
За онези четириноги, които не са излизали от клетката. За онези хора, които са готови да излязат от своята
10 неща, които щях да правя, ако бях жена: Илийката от Лого5
Попитахме петима градски агенти какво щяха да правят, ако се проврат под дъгата
Коментари