С виното и приятелството не се правят компромиси

Хубавото вино и истинските приятели не се нуждаят от етикет и са по-скъпи от всичко

  • 05.08.2016
  • от Пам Велидис

Виното е поезия, побрана в бутилка. Приятелството е щастие, което създадохме, за да ни побере. Това е моята вяра за човечеството и неговия смисъл – да бъдеш приятел и да откриеш такива. 

Сезоните на приятелството, през които преминаваме, се разгръщат с различните си фази. Има ги уютните винени вечери, но и дните, които със своята тежест пречупват близостта. Това начупване не е страшно.

Всеки има нуждата да се приюти в собствената си тишина.

Добрият приятел дори това приема, а когато отшелничеството приключи, ще се появи на прага с бутилка вино, усмивка и търпение да те изслуша. 

Неусетно след споделеното посрещане на Нова година се оказва, че вече е август и челюстите на зимата неусетно ще захапят лятото, за да си отиде. Бързият ход на времето често е смачкващ, но се преглъща по-лесно, когато е споделен. В разговорите с ближните сплитаме вдъхновения, върху които плановете за бъдещето ни започват да се излежават. Постигаме покой. Ако ни застигне вътрешна агония, лечението може да е дори една мълчалива разходка без излишни думи, но с наличието на скъпоценно присъствие.

Най-мъчителните моменти са, когато откриеш, че приятел е престанал да бъде честен с теб. Тогава целият свят изгубва част от красотата си. Едновременно с това честност не е да бъдеш намушкан отпред, а не в гръб. Раните се причиняват от всеки друг, но не и от приятел. Приятелят знае, че ако реши да нарани ближния си, той наранява първо себе си. Не ми обяснявай, че компромисите са опция за приятелството и виното, защото не са.

Утайката и оцетът няма да се превърнат във вино точно както човек, който прикрива мътилката си, не може да бъде приятел.

Опората в искреното приятелство са демоните ни, които разкриваме неудържимо, взаимно и не носят уплаха на този, който се здрависва с тях. Същият, с който отдавна линиите на ръцете ни повтарят своя път – година след година, преживяване след преживяване. Той е наоколо, защото те подкрепя тогава, когато сам не устояваш да си подкрепа на себе си. Всяко приближаване един към друг разширява хоризонтите ви, за да надскочите това, което представлявате.

Сомелиерите казват, че качествата на виното се подобряват с възрастта. Колкото повече остаряваш, толкова повече го харесваш. С хората е същото, защото колкото повече опознавам качествата им, толкова повече ми харесва да определям позицията, която да заемат в живота ми.

Една от любимите ми фрази за приятелство гласи:

„Нищо не прави земята да изглежда толкова голяма, както приятелите, които са далече, чрез тях се измерват географските ширини и дължини.“

Нищо не прави времето по-безсмислено от това да пропускаш мигове с приятелите си, от това да ги пренебрегваш, забравяш и губиш. От това никога да не ги откриеш. Чрез тях се измерва пълноценното изживяване на живота, защото всичко, което остава накрая, са спомените с тях, които ни помагат да преминем отвъд тъгата.

Хубавото вино се пие с добри приятели. Вземи една бутилка и посети този, който е виждал истинското ти лице и познава демоните ти. Не ги насочвай към него, тогава всичко се срутва, а най-разрушен оставаш ти.

Виж още от Пам по въпроса с приятелството.