КОЙТО БРАЛ ЯГОДИ, БРАЛ

Следобедни разсъждения върху британския референдум

  • 24.06.2016
  • от Пам Велидис

Българите ще се окажат по-големи европейци от всички членували досега в Евросъюза и „София, мой малък Лондон“ ще се преформулира в „България, моя европейска Британия“. Резултатът от вчерашния референдум показва, че Обединеното кралство предпочита да се превърне в Разединено от останалите европейски държави.

Това доведе до рязко възбуждане на мозъчните клетки на българина, който само чака да се появи някакво подобно събитие, за да докаже на света, че винаги разбира от политически, икономически и социални феномени най-добре. Не се водят диалози с изясняваща цел, а всеки сипва мнения на поразия, а за фон е действителността, която цъфти и връзва.

Наяве се реализира огромен кошмар за инвеститорите, защото на световния пазар лъсна най-големият еднодневен срив в историята досега. Срина се европейската единна валута, както и всички възможни пазарни суровини, за които може да се сети човек.

Някои хора са в шок от случващото се, а други нямат представа какво всъщност се случва. Социалната мрежа кипи от мнения, които побират различни гледни точки. Някои от тях са с образователна цел, а други забавляват, което е нужно сега.

Понеже, когато загубваме разсъдъка, не трябва да губим и чувството си за хумор. Мога да си направя класация на любимите фрази от днешния ден, като например:

"Тези, които гласуваха за отделянето на Великобритания, трябва да се научат да берат ягоди."

“Следващия филм "Джеймс Бонд" ще бъде просто Бонд, прекарващ 2 часа пред паспортен контрол на летище “Шарл дьо Гол”.

“В ЕС ще останем само България, Румъния и Гърция“ или пък брилянтното:

„EU has now 1 GB free space.“ 

Победа за глупостта, недоверието и страха върлува из Великобритания и застига Европа. Интересното е, че всички градове в Шотландия, Северна Ирландия заедно с Лондон са гласували за оставане в Европейския съюз, което ще доведе до допълнително разкъсване във вътрешните части на държавата.

Това, което всъщност се случи, е, че великобританците една сутрин са се събудили и са попаднали на поговорката „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава“. Така са преценили, че дават вкусната баница на емигрантите, които масово са тяхната работна ръка. Евтина. На тях се заплаща пъти по-малко, отколкото по тези географски ширини се определя за човешко.

Европейският съюз е един идеалистичен проект, който цели обединяване на нациите по такъв начин, че да функционират като организъм. По-слабите части от него трябва да заякват благодарение на по-добре развитите. Може би това звучи невъзможно, но имаме достатъчно примери, че човешката мотивация за добро или зло е могъща и няма спирачка. Това, как може да се приложи и преобразува при по-големи групи хора, все още е една загадка.

Неочакваното желание за отделяне е рязка проява на симптом за действия, които разболяват цялото. Не разбирам и опозицията на Европейския съюз, която си въобразява, че светът е едно състезание и при евентуално отслабване на силите му това е в техен плюс, а всъщност по-възможният развой на събитията е една всеобхватна криза.

Целта на човечеството трябва да е обединение, което помага запазването на единствения дом, който имаме. Земята.

Докато има такива националистически кризи, които посочват „туморните образувания“, пречещи на развитието им, ще има кризи, които ще поглъщат покоя. Най-често този, който определя реакциите на другите като болни, се оказва преносителят на заразата, който не вижда грешния подход в собствения си начин на съществуване.

Свободата, драги, е в осъзнатостта. В нея никога не сте сами, когато веднъж сте станали участник в такива междунационални връзки, които, ако напуснете, ще навредят не само на цялото, но и ще унищожат вас самите. Това е действие на всички нива както в междучовешките отношения, така и в междунационалните.

МНОГО ШИТ В ЕФИРА