Боклукът за един е съкровище за друг

Има много хубави неща в този живот. Неизброимо много. А най-прекрасното е, че не всички искаме едно и също и не за всички „хубавото“ е еднакво.

Мисля, че допреди известно време не разбирах универсалния и фундаментален смисъл на израза „боклукът за едни е съкровище за други“. Тази стара колкото света истина важи за всички важни и не чак толкова важни неща в живота.

За хората, за връзките, за вещите и за всички успехи, за които можем да се сетим. Най-вече за хората.

Дадох си сметка за това преди няколко дни, когато видях един човек, към когото преди време се отнасях като към съкровище, нищо че той абсолютно винаги се е отнасял към мен като към боклук, образно казано. Гледам го и си мисля какво ме е карало да правя това, като не ми е дал нито една причина, и отговор така и не намерих. Поне не и смислен такъв.

Времето и опитът са ми показали, че всеки има такива хора в живота си. Ако няма, рано или късно ще има. Те са като двойките в училище – все някога се появяват, за да ни научат на нещо. А дори да ни се вижда като края на света, след време дори ще се смеем сами на себе си. А и в такъв камък човек обикновено не се спъва два пъти, за щастие.

Тези хора са кофти спътници, нищо че са добри учители.

Способни са да те карат да си задаваш въпроси, които никога досега не си си задавал. Дали не си сбъркал нещо, дали си достатъчно добър, какво щеше да стане, ако си казал онова, което си казал по различен начин, ако беше премълчал това, което не можа, или ако беше изрекъл онова, което ти се искаше да крещиш.

От тези въпроси никога няма полза, защото те нямат отговор, ако се отнасят до някого, който така и така не те иска в живота си. В един момент просто спираш да си ги задаваш, защото отговорите вече не те интересуват. И никога не е нужно да променяш себе си, а да продължиш пътя, защото той все някога води до някой, който има нужда от това, което си ти.

Защото не всички искаме едно и също. Вероятно не всички жени искат високи синеоки мъже, които обичат театъра, Графа, малките селца, желирани бонбони или сутрините, в които ставате рано, за да имате време да си помълчите заедно.

Обаче аз ги харесвам по същия начин, по който например една от най-добрите ми приятелки си пада по ниски, набити и плешиви мъже, които го раздават плейбои.

Така и не всички мъже искат брюнетки с големи гърди и малко дупе, които не обичат да се гушкат, но обичат бира и чипс, а и правят страхотна мусака, минимум… Мъжете са много по-сложни от това. Някои предпочитат блондинки. Чувала съм, че има и такива, които не обичат мусака.

Да оставим шегата настрана, но наистина не всички искаме едно и също. За мен едно е красиво, секси, привлекателно и интересно, а за всеки от вас сигурно е малко или дори много по-различно.

Като красноречив пример веднага се сещам за предишния път, когато бях влюбена. Тогава гледах този човек и си мислех, че е всичко, което искам, и че дори можех да приема нещата в него, които не искам. За много от хората около мен, да кажем половината, не беше така. И приятелките ми, и приятелите ми, та дори и някои от неговите приятели се чуеха какво толкова съм видяла в него. А на мен грам не ми мигна окото какво е мнението на другите. Никога не съм имала нужда за потвърждение на нечии качества от страна на околните, щом веднъж си ги видяла. Мнението на другите е важно само тогава, когато не си убеден в отношението си към някого и имаш нужда от допълнителни аргументи да се донавиеш, че е прекрасен или пък обратното – пълен мухльо.

А съмнението никога не е същото като любовта. То е дори обратното. И настина не повярвах на никого, докато този човек не ме разочарова за пореден път. Нищо, поне знаех, че сама съм стигнала до този извод. Можеше и да не стане така и винаги е по-добре да знаеш, че си дал шанс на този, на когото си чувствал, че трябва да дадеш, отколкото никога да не го направиш от страх какво ще си помислят хората.

Поредното доказателство, че боклукът за един е съкровище за други. Факт, с който винаги е добре да сме наясно. Защото след един такъв човек в живота ти винаги се появява друг, дори други, които ти помагат да разбереш, че си си добре точно такъв, какъвто си. Нещо повече.

Появяват се и такъв, който ще те гледа с поглед, с какъвто не си вярвал, че е възможно някой да те гледа.

И ще мисли, че си най-прекрасният, забавен, шантав и интересен човек на света, нищо че си същият, какъвто те виждаше и онзи, за когото си бил последната дупка на кавала. И ще бъдеш щастлив точно какъвто беше и преди, нищо че тогава не беше толкова не можа. Защото не всички искаме едно и също. Звучи клиширано, но го видях прекалено скоро, за да имам достатъчно силна вяра в казаното.

Осъзнаването на непреходната истина, че щастието за всеки е нещо различно, премахна всяка наченка на завист, която някога и за секунда се е прокрадвала в съзнанието ми. Няма смисъл да завиждаш на някого за това че има по-готина чанта, гадже, кола или живот от твоя.

Защото, ако ги има, не ти пречи да ги имаш и ти. Никой не отнема твоето. На този свят има предостатъчно хубаво от всичко за всички. Има предостатъчно любов, работа, пари, пътешествия, дрехи, къщи или каквото и да е това, което всеки от нас смята за ценно, за онзи който е готов да си ги заслужи и да се осмели да си ги вземе.

Нещо повече – да се обграждаш с хора, които имат нещата, за които мечтаеш в живота си, винаги е мотивиращо. Още веднъж те карат да вярваш, че всичко е постижимо. Пък и кой не иска да се обгражда със щастливи, удовлетворени от живота си, смислени хора, които се чувстват добре със себе си? Защото, за да имаш каквито и да е пълноценни отношения с някого и той да се чувства добре в живота ти, ти първо сам трябва да се почувстваш добре в него.

ВИЖ ЗАЩО НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ Е НЕЩО СИГУРНО!