ТАКСИДЖИЯТА, НАЙ-ДОБРИЯТ ПСИХОТЕРАПЕВТ

Кога е по-подходящото време да се разкрещиш на някого по телефона, да му кажеш, че го обичаш или вече не го, от ранните часове, в които се прибираш леко почерпен?

  • 05.12.2015
  • от Даниела Кръстанова

Сюжетът е винаги горе-долу един и същ. Петък вечер. Викам такси, събирам една-двe приятелки, които живеят около мен, и се отправяме към любимия ни бар на „Денкоглу” или някое друго проверено място като за начало на вечерта.

Не сме се виждали няколко дни и всеки започва да разказва историите, които сме пропуснали. Като си помисля какво са чували ушите на шофьорите, които имат лошия късмет да попаднат на нас, а подозирам и на още женски компании в петък!

За новата рокля, която съм си купила и всички трябва да огледат, защото онова момче, заради което не виждам никой друг от седмици, най-накрая се е съгласил да мине за по едно. Обаче преди това ми се е скъсал чорапогащникът. А и ще трябва да спрем някъде за дъвки. Или че онзи, който ме сваля от септември, обаче няма никакъв шанс, за пореден път ще се домъкне и аз не знам защо. Или че този, с когото имаме традиция да сме там всеки петък, ме отсвири този път и ще трябва да се напия от мъка. Или да звънна на някой друг? Приятелките ми също имат истории за гаджето си, с което живеят от половин година и върви толкова добре, че са нямали търпение да се махнат от къщи тази вечер, или за поредния скандал с братята им.

ШОФЬОРЪТ НА ТАКСИ ВИНАГИ ИМА МНЕНИЕ
А повярвайте ми, когато две-три момичета се качат в такси в петък вечер и говорят една през друга, шофьорът винаги има мнение. Ще похвали новата ми рокля или ще започне да обяснява на приятелката ми, че щом след половин година не може да понася нейния човек, то след две ще са се избили. Често ни задава тема, която става все по-актуална с напредването на вечерта и коктейлите.

Когато съм сама, е не по-малко забавно, защото с едно момиче в малките часове на нощта явно се започва разговор по-лесно. А и на мен не ми е особено трудно след 2-3 чаши вино да го питам защо по дяволите мъжете са трудни за разбиране?!

Вече го правя толкова често, че започнах да се забавлявам.

А таксиджиите са нещо като барманите и много добре надушват хората, само че с тях щеш, не щеш си затворен в една кола и разговорът тръгва по-лесно.

Само дето няма пиене като на бара, но в повечето случаи си си го взел, преди да прибегнеш към услугите им.

ТАКСИТО НА ПЪТ ЗА КЪЩИ – ВРЕМЕ ЗА ОТКРОВЕНИЯ
Защото кога е по-подходящото време да се разкрещиш на някого по телефона, да му кажеш, че го обичаш или вече не го, че нещата повече така не може да продължават или ти се иска да минат на друго ниво, от ранните часове, в които се прибираш леко почерпен?  Наистина леко се плаша, като се сетя какво са ме чували да изричам тези хора!

В такива екстремни ситуации на откровения винаги имат какво да кажат. Понякога дори те разпитват каква е историята, какъв е този, с когото се разправяш, защо не е с теб сега и каквото там се сетите. Нерядко ми дават съвети. И дори да е странно, понякога вероятно са ми били от полза.

Таксиджиите, без да съм прекалено крайна в обобщенията, са компетентни по всички въпроси. А понякога не пречи един средностатистически, често не особено интелигентен и безпристрастен, отегчен пич (или чичко) да ти каже какво мисли.

Понякога оправят нещата. Чувала съм такива тъпотии от рода на „зарежи го тоя, я гледай каква си хубава, дай да те спра на „Син Сити” и после ще съжалява”, че да ме накарат да звънна да този, на когото току-що съм крещяла, и да му се извиня, защото осъзнавам, че може да е странен, но неговата странност поне я обичам.

Понякога ги влошават. Преди дни се прибирах към нас щастлива с огромен букет слънчогледи и таксидижята реши да ми каже, че и той вчера се бил охарчил за подобни цветя, защото изневерил на жена си и му било гузно. Никаква съобразителност нямат тези хора…

Рядко ми се случва, но да попаднеш на жена бакшиш, особено когато се прибираш от някоя среща, е още по-интересно.

Наскоро една такава ме разпитваше през целия път до нас за момчето, което ме изпраща до колата, и ми каза да не му вярвам не само защото е Риби, а защото и тя има един такъв много красив у тях, но той непрестанно я нервира и затова я заболяло ухото. Стигна се дотам, че й обяснявах да си сложи топла кърпа на ухото, ако не помогне, да разкара мъжа си. Направо си станахме приятелки. Ама че извратено!

И понеже винаги гледам да се возя на таксита от една и съща фирма, най-забавно е да попаднеш на вече познат шофьор. Ако те помни, още по-зле. Наскоро ми се случи и след като за втори път ме чу да крещя на същото момче и десет минути да не мога избера към нас или към тях отивам, вече реши да се намеси.

Не знам как се стигна дотам, но ми обясняваше, че трябва да му покажа кой е шефът и да му нарежа гумите на колата, понеже застрахователите няма да му ги платят. Дори наблегна на това да е на не знам си колко сантиметра от джантата, защото така няма шанс да се оправят?!?

Наистина много се забавлявам в случаите, когато попадам на умерено ненормални шофьори, защото има и скучни или такива, които ме плашат. Таксиджиите са много любопитен вид хора. Дори само като съдя по себе си, са виждали и чували какво ли не, а със сигурност имат и доста по-интересни пътници. Може би затова някак естествено в малките часове на нощта го играят психотерапевти.

Само трябва да се внимава. Защото точно когато веднъж ми кипна и реших да разкажа на една приятелка история за бившето си вече гадже, която определено не е за пред всички и което по принцип не правя, от дума на дума, от всичките детайли и имена в историята се оказа че шофьорът го познава. И то добре. Как е възможно, живеем в двумилионен град? Кофти. Меко казано, кофти. Но можеше и по-зле, не ми говореше само два дни.