АМИН ИЛИ АМАН

А ти в какво вярваш?

  • 29.06.2015
  • от Ралица Караджова

Късен следобед. Заимов. Две пейки една срещу друга. Сянка и жива бира. Аз и една приятелка си говорехме за живота от нещата, при което тя заяви:

- Открих религията.

Задавих се.

- Я дай пак?!

- Открих религия, която ми допада и ми пасва. Тауизъм се казва. Един приятел ми разказа за нея.

Следващото, което каза, съдържаше Мечо Пух, Индокитай и портрет с трима апостоли в едно изречение и не мога да го възпроизведа с точност.

Но нейните неведоми пътища към тауизма ме наведоха за пореден път на размисли по темата за вярата във висшата сила, обяснението на големите и безкрайни неща, които умът ни не побира, суеверията, догмите, кръщенетата и свидетелите на Йехова. И за това, че един австриец се преборил за правото си да се снима за шофьорската си книжка с гевгир на главата, защото неговата атеистка групировка почитала Летящото спагетено чудовище.

За да бъде още по-весело, днес, докато си хостесвах на вратата на малкото италианско ресторантче в Джърси, където работя в момента, до мен се спря една жена, която беше силно обезпокоена от днешното узаконяване на гей браковете в САЩ и се надяваше Исус да не погуби скоропостижно цялата нация.

Аз в такива разговори освен да клатя глава с привидно разбиране и да се чувствам адски неудобно, друго не ми се получава. Не знам как да комуникирам с вярващите хора, не знам да се съгласявам ли, да давам някакви противоположни аргументи ли...

Защото никога не бих искала да засегна някого, и то на толкова чувствително място, защото коя съм аз, че да им казвам в какво да вярват, но пък, от друга страна, някои от нещата, които вземат за чиста монета, се бият жестоко с понятията ми за реализъм, адекватност и прочие.

Но пък сигурно е много по-лесно да имаш отговорите на всичките големи въпроси, които терзаят човечеството, като как е създаден светът, какво трябва и какво не трябва да правиш и да отдаваш всичко, което ти се случи на провидението, божието усмотрение, кармата и т.н. Все едно вдигаш ръце от живота си и казавaш: “Не решавам аз. От мен се иска само да съм там, за да ми се случи.” Не е ли много по-лесно така? Може би заради това приятелката ми ще става тауистка, може би затова хората четат книги отпреди хиляди години и ги прилагат в животите си, случващи се през 2015. Защото прехвърляш отговорността за живота си на някой друг или нещо друго.

Но вярващите ги разбирам. Не разбирам лицемерно вярващите.

Не разбирам тези, които ходят на църква на Коледа и Великден. Не разбирам тези, които сключват църковен брак само защото всички правят така. Не разбирам тези, които палят свещи и целуват икони без никаква идея защо го правят. Не разбирам съквартирантката си египтянка, която показно се моли с килимчето насред всекидневната, но кани всяка вечер “приятели” в стаята си. Аз го възприемам като евтина застраховка – не знам дали е вярно, ама дай за всеки случай...

Всеки човек е една малка вселена, както някой беше прозрял във Фейсбук, но сме доста малки и нищожни в сравнение с онова, голямото. Аз мисля, че го има, би било тъпо да го няма и да съществуваме само има-няма някакви си 70 години, нали? А вече кой как ще го нарича, си е негов избор – Исус, Аллах, Буда, карма, провидение... или Летящото спагетено чудовище.

Вярата е субективно понятие. Точно както лудостта и нормалостта. Колко точно луд трябва да си, за да съществуваш нормално?