Нещата от живота

Да се спори за и против силикона е все едно да се води ожесточен дебат за и против италианските спортни коли. Тези, които искат и могат – ще имат; останалите ще цъкат с език и ще дрънкат глупости.

С ръка на сърцето, силиконът и ферарито са единственото нещо, което двата пола еднакво желаят – като едните искат да го притежават, а другите просто мечтаят да се повозят за едно кръгче.

Силиконът се използва за лепила, смазочни течности и експлозиви, но на никого не му пука за тях. Каже ли се вълшебната дума, и в главата ти изниква шапката на Спасители на плажа, в която докато Памела Андерсън тича с буя в ръка, нещото, което се тресе най-много, е косата й. Години наред част от жените се опитват да изкарат мъжете перверзници затова, че се заглеждат по големи цици. Истината е, че това е най-нормалното нещо на света – има си научно обяснение. Мъжете, които твърдят, че не харесват големи гърди, са лъжци или латентни гейове. Има и трети тип – онези, които уж гледат само дупето и лицето, но като видиш гаджето им – лицето й е като дупе, защото са пълни тъпаци. Когато мъжкият мозък види големи цици, вътре започват да се движат цифрички като във визьора на Терминатора и да се правят изчисления на база съотношение задник-гърди дали е възможно да са истински. Накрая обикновено изводът е, че не са…но на кого му пука. Мъжете са програмирани да гонят циците, те прекарват целия си живот – от памперса до другия памперс – само в това. Дори и силиконовите гърди всъщност да не помагат много за доброто майчинство, даже напротив, самецът се втурва след женската с най-големите бомби и има толкова избор дали да го направи или не, колкото сменящият орбитата електрон в атома. Закони на природата, няма начин. По същата причина женските се навъртат около най-напомпания бианаболен тип, дори когато вътрешно подозират, че ако успее да го вдигне, ще се любува на ерекцията си в огледалото, вместо да я използва.

 

Ако сме научили нещо от историята, то е, че нововъведенията трудно се приемат от обществото. Както в предишните векове единствено певиците, актрисите и проститутките са се гримирали и са ходели на висок ток, така в момента силиконът се смята за присъщ точно на тези прослойки. Което е много далече от истината – в Щатите само има 2 милиона жени с напомпани прелести, голяма част от които са обикновени момичета или отчаяни съпруги. Смешният детайл – уж операцията минава за скъпа, а статистиката сочи, че половината от жените с импланти имат доходи под средните за страната си. Така че в списъка с негативите смело задраскваме ще ме помислят за… неблагоприлична.
Операции за увеличаване на бюста се правят от 1895 г. насам, а имплантите, които се слагат в момента, са вече от пето поколение. С други думи – отдавна са отминали времената, когато са слагали в гърдите на пациентките бичи хрущял, стъклени топки, полиестер или гума, а после са стискали палци. Да, има и някои неудобства – примерно, ако ходиш на аеробика, ти трябва специален сутиен, иначе на другия ден циците те болят. Без специален крем кожата над импланта изгаря на слънце, дори ако носиш горнище на банския.

Старият силикон не потъва във водата, което означава, че дори да се давиш, и Памела Андерсън да се метне да те спасява, само ще направи последните ти мигове живот незабравими.

Но пликчетата с физиологичния разтвор нямат такъв проблем, така че няма да попречат на мечтата ти за подводен туризъм. Друга смешна статистика е, че силиконът увеличава рисковете да се самоубиеш или да умреш от свръхдоза. Разни психолози се опитват да обяснят почти тройната бройка подобни случаи при жените с 350 кубика, като ги изкарват по-склонни към психични разтройства поначало (защото да не си доволен от картите, които са ти раздали по рождение, явно води до ку-ку състояния по-нататък). Една от причините, която никой не споменава е, че с по-големи гърди си намираш по-богато гадже, а както знаем от сапунките – парите винаги водят до нещастие.
Въпреки че го отричат, огромна част от жените биха си сложили силикон. Даже го правят – средно на 34 години, 90% от тях след като вече са родили. Случва се даже на бивши войнствени феминистки – примерно Джоан Роулинг – моментът, в който им паднат пари, те вече са начертали клъцни-срежи пунктира под гърдите си. Не случайно цици се съдържа в думата циция – някакси финасовата част винаги е засегната. В действителност обаче парите не са фактор – можеш да си ги вземеш на изплащане по-лесно от кола.

Повечето негативи по отношение на уголемяване на бюста са свързани с баланса. При силикона както и в хумора всичко е въпрос са уцелване на максималната поносимост. Всичко над абсолютния максимум ще гръмне, а всичко под него ще е тъпо. Не е честно да се заклеймява цялата концепция за силикона като грозна – както например в ръцете на Роберто Кавали и Камелия леопардовата шарка може да доведе до съвършено различни резултати. Така де, никой не кара мацките да се опитват да счупят рекорда на Шийла Хърши и нейния сутиен размер 38 ККК. Няколко чашки на сутиена в повече са напълно достатъчни. И за онези, които са виждали имланти само във филм за възрастни, и твърдят, че в дадени пози изглежда грозно – ало, в истинския живот ти ще си в уникалната позиция да не ти пука.

И не на последно място: една жена наистина е била спасена от силиконовите си импланти при автомобилна катастрофа. Все пак кое по-важно – хорското мнение или животът?
Един приятел твърди, че като види малки цици, те са приветливи и сякаш му казват: Здравей, мога ли да ти помогна с нещо, на което общочовешката реакция е: Не, просто разглеждам. С големите цици не можеш да говориш – в тях само се взираш тъпо. В тази връзка английска компания подготвя чип, който ще позволява да се съхранява музика в силиконовите импланти. Това е революционно откритие след като жените с такива непрекъснато се оплакват, че мъжете им гледат циците, вместо да ги слушат.

След всичко казано дотук мога само да добавя – ако не искаш силикон, не си слагай. Но не убивай мечтите ни.

50 нюанса по-тъпо от мъжка гледна точка?!