Нещата от живота

Митичният свят на Петя си намира място на твоя десктоп

“Като хлапе също рисувах, не върху тапетите, разбира се (то вкъщи и тапети нямаше), но мисля, че в училищна възраст започнах да усещам, че рисуването е нещото, което дърпа повече мен, отколкото дърпа съучениците ми”, така Петя си спомня момента, в който разбрала, че това е нейното нещо.

Напоследък се занимава именно с голямата си страст. Ако няма вдъхновение – доразвива стари идеи. Ще й се да излезе от рамките на белия лист и да се прехвърли върху платно. Започнала да експериментира с бързосъхнещ моделин и апликирани в него рисунки. Когато се измори да рисува – шие. Нарича шиенето другата си краста, но не мисли, че я бива особено в кроенето.

Просто рисувам върху плата, изрязвам, зашивам и в резултат се появяват бухали, жаби, риби, пилета… брошки, кукли, възглавнички…

Не e обвързана с офисен живот, което й дава много свобода, но и много несигурност, колебания… И точно когато си мисли, че нещата не вървят – се обажда някой с предложение да нарисува нещо по задание, да се включи в проект, да участва в изложба и колелото се завърта отново…

Почудихме се откъде започва и тя се издаде. “Понякога започвам от идеята, с която съм се събудила. Имам я в главата си и просто я пренасям върху листа. Но това е по-скоро рядко. По-често започвам от бял лист. Не зная какво ще се получи. Тръгвам от едно лице – очи, нос, уста…. и  стигам до компания пътешественици, двойка влюбени, замечтана домакиня. Но при всички ситуации в началото е емоцията. Рисуването при мен е доста емоционално – начин да обуздавам емоциите си и да ги претворявам в нарисувани образи. Темите са ежедневните неща, нарисуваните герои са всеки един от нас, а към тях добавям малко мисли, чувства, обичам да им предричам бъдеще, за което те дори не подозират.”

Всъщност героите са съвсем обикновени – хора и животни, но светът, който обитават, е малко по-пъстър от реалния. Любовта им дава криле, мечтите им задават посоки, вярват в чудесата и те им се случват.

“Почти като при нас, когато не се страхуваме да следваме мечтите си и да вярваме, че приказки наистина има не само в измислените светове”, убеждава ни Петя.

На десктопа й напоследък си намира място снимка от хубав пътешественически спомен. “Преди години редовно го навестяваше снимка на котето ми Томи, но откакто то почина – неговата снимка ми спомня за липсата му и я замених с морета и планини, пътешествия, небета, приятели… все хубави моменти от реалността. Понякога лепвам любима рисунка, но никога не остава само син екран.”

Петя е особен случай артист, за някои неща е хаотична, за други – силно праволинейна. Компютърът й е пълен с хвърчащи файлове, които постоянно губи из дебрите му, но в кутията с химикали и тънкописци всички са строени по цветове.

Няма място, където Петя да излага рисунките си постоянно извън интернет, но пък периодично участва в различни изложби и фестивали. Често се случвало дори хората да отиват в дома й, за да разгледат нещата на живо, да си изберат картина или просто да се запознаят и да побъбрят. Ако искаш да си в час, следи страничката й във Facebook.

Тримата артисти, които ни препоръчва да държим под око, са Mehrdad Zaeri (немски илюстратор от персийски произход), Венцислав Диков (млад съвременен художник без художествено образование, но с разпознааем и омагьосващ свят) и Анна Силивончик – беларуска художничка с вълшебно светоусещане и невероятно чувство за хумор.

Какво беше DESKTOP ART?
Накратко това е проект (под формата на ежемесечна рубрика), в рамките на който талантливи български визуални артисти рисуват за онези “стени”, които виждаш най-често, а именно – тази на компютъра, таблета, смартфона ти. Ние сме ценители, а DESKTOP ART е колаборация между нас и хората, които могат да кажат всичко “с картинка”.

Илюстрацията на Петя Константинова можеш да свалиш в резолюция за твоите устройства безплатно тук:
2650×1440
1920×1200
1920×1080
1680×1050
1440×900
1280×800

iPad
iPhone 4
iPhone 5
iPhone 6
iPhone 6 Plus

Виж и останалите илюстрации в проекта DESKTOP ART.