Нещата от живота

Защо е важно да си откривател и защо да не пречиш на хората да те открият

Цял живот изключително прецизно съм подбирала социалната среда около мен, защото най-важното нещо за възприятията ми е било да харесвам хората, които ме заобикалят. Изключително мъчителен процес и за мен, и за тях,

Защото съм като котките – мога никога да не дам шанс на определен човек. Мога и да се откажа от човек едва, когато умра девет поредни пъти заради убити надежди, че няма да има подобрение в него.

Всичко винаги е било заради моите усещания.

Не приемам каквато и да е форма на расизъм, хомофобия, крайно причисляване към определена идеология, агресия, глупофилия – вяра във всякакви чародейски неща, които нямат адекватни доводи и изобщо, то някак си не остава кой и какво да харесваш, нали? Поради простата причина, че хората, които не са озлобени към различните от тях, се оказват летящи в облаците, нямат особена представа за социалната обстановка, но мелят отново крайни възгледи по социалните мрежи, без оглед на реалността.

Къде е балансът, хора? Защо дори аз, която се отвращавам от етикети, започнах да полагам хора като в идеално изрязана формичка за лед? Отговорът ми все по-често е, че те сами са сложили толкова ярък етикет върху себе си, който крещи като какво ТРЯБВА да ги възприемаш, а не какво биха ИСКАЛИ да откриеш в тях. Но аз не искам да правя това с хората!

Достигнах зряла възраст, за да получавам упреци, че се държа като ръб, дръпнато и неадекватно, защото не желая да поддържам близък контакт с определен тип хора. Хора, които ми вдъхват усет, че се къпят в лукс и духовна нищета, не са ми нужни. Простете. Първо трябвало да ги опознаеш.

Звучи страхотно, но не и когато целият процес на опознаване е осеян не с искрени опознавателни действия, а с подаване на готови поведенчески шаблони.

Интуицията ми с времето се е превърнала в нещо важно за мен и тя надушва, че няма работа около такива, които се определят постоянно с етикетите си, защото под тях аз виждам нещо по-лошо или по-различно.

Във всеки случай нямам интерес към този, който ми казва какъв трябва да е за мен. Искам сама да имам правото да открия човека срещу себе си.

Защо съм длъжна да общувам с приятели на приятелите си или половинките на приятелките си, ако това не е приятно изживяване за мен? Може би говори гласът на егоизма или нуждата за самосъхранение. Нямам представа.

Знам, че съм се научила на един важен урок и той е да не правя неща, които не усещам, че искам да направя.

А ако не усещам енергиен поток между мислите ни, аз нямам нужда да комуникирам с него, да се сближавам с него и да го имам в живота си. Недоумението идва от това, че явно като малките деца трябва да имам разправии с приятели, защото не искам да съм близка с други техни приятели. Не ги ли израснахме тези неща? Всичко е строго индивидуално и ако аз харесвам теб, то аз харесвам само теб, а ако харесвам или не харесвам обкръжението ти, това е съвсем отделен въпрос.

Човек не бива да бъде задължаван да харесва всички твои избори, както и не може да го задължаваш да харесва твоите. По същия начин нещата стават още по-тежки на ниво семейство, когато майка ти не може да понася новия ти приятел. Има легендарни последици след подобни опити.

Ако нечий избор не ми харесва, това не означава, че не харесвам самия човек. Ако дадени етикети не ми допадат, това означава, че НЕ ги приемам. Просто се  възползвам от правото си да виждам, без някой да е полепен с тях, защото иначе се превръщам в машина, която етикетира хората по техни наредби. Такава насока на действие спрямо околните е грешна за мен и не искам да я практикувам.

Ако не ми е позволено да отлепя етикетите, за да видя истинския Аз на някого, дори и да е същият  като това, за което се представя, ще предпочета да си отида или да не комуникираме изобщо.

Предпочитам да съм човекът с фабрични дефекти, който се държи странно. Като дете, откровено до болезненост, което конструира избора си и рисува с цветни бои върху строгите надписи и етикети.

Отказвам оковите, но благодаря, че ми ги даваш, за да ги преодолея.

Виж до какво водят предразсъдъците.