Имало едно време един велик писател, който оставил десетки блестящи произведения след себе си и сложил край на живота си със сепуко

„Мадам Мишима“ е дълбочина, която ще те съхрани от посредствеността на масите. Това е моноспектакъл, за който не си подготвен. Изпразни се от всичко делнично и излишно. Отвори сетивата си за голямо изкуство. Купи си билет за 28.03. бягай към театър „София“.

С настъпването на всяка пролет у мен се събужда вълнуваща емоция към азиатската култура. Е, принципно целогодишно се възхищавам на късчета от всевъзможните далечни изкуства, но с всички тези цъфнали дръвчета наоколо любовта ми към азиатските културни традиции се засилва и дори е досадна и натрапчива за околните. Чета хайку, купувам си албуми с красиви японски картини, опитвам се да рисувам гейши и т.н. В момента всяка сутрин с кафето се любувам на „Златният храм“ на Юкио Мишима. Велика работа! Всеки ред ме кара да се възхищавам и прекланям пред таланта на писателя. Неизбежно е и постоянно да се връщам към фрагменти от театралната интерпретация, вдъхновена от личността на

„Мадам Мишима“ е бутиков театър за ценители. Дори не знам откъде да започна да ти разказвам за него.

Може би така: Имало едно време един велик писател, който оставил десетки блестящи произведения след себе си и сложил край на живота си със сепуко. Години по-късно едни гениални умове се намерили, разходили се в света му и създали един от най-дълбоките моноспектакли.

Писателят е Юкио Мишима. Гениалните умове са Елена Алексиева, от чиято драматургия се ражда идеята, Михаил Милчев, който влиза в образа така, сякаш цял живот е бил облечен с кимоно, сякаш е Япония, сякаш е Мишима и сякаш не е. Калин Николов и Никола Налбантов пък се захващат с режисурата и сценографията. Затварят Михаил между едни стъклени стени, които не пречат на интимния допир между спектакъла и зрителя, а напротив. Правят всеки миг по-съкровен и по-чист.

Седях на първия ред и чаках с нетърпение, без да съм сигурна какво ми предстои. Тогава чух музиката. Чух японските стържещи звуци, които одраха нещо в мен, и тогава разбрах, че предстоят главозамайващи минути на театър от най-висок клас. После видях и героя на спектакъла. Толкова истински. Толкова плътен и реален. Забравих за всичко наоколо и пропаднах в Япония.

Дълбочината на моноспектакъла е безкрайна. Това не е театър, който няма да разгони фамилията на корема ти от смях, няма да налее в ума ти изпразнени от смисъл лафове и шегички на битово ниво. Няма да ти се говори са голямата любов в обикновения й смисъл. Няма танци, няма излишен шум. В този театър няма мечки. Няма делничност. Няма обиковеност.

Спектакълът е шедьовър, който ще те хване за ръката и ще извърви с теб пътя от прозата на живота до поезията на смъртта.

Представлението е капризно и изисква подготовка. Прочети за Мишима, хвани негова книга, за да го усетиш, докосни се до света му, разбери какво стои зад историята му. Влез в спомените на паметното сепуко. Прочети няколко реда за японския театър. Ще разбереш защо мъж играе жена, ще разбереш защо един писател се страхува от безславното напускане на този свят. Кой е обезглавителят? Кой е обезглавеният? Отключи сетивата си за културните традиции на Япония и си купи билет. Когато се настаниш в залата, запази мълчание. Не говоря за изключване на телефона и потискане на кашлица. Говоря за вътрешно мълчание. Опитай се да комуникираш с персонажа, отвори портите на въображението си и тълкувай, тълкувай, тълкувай.

Докосни сложността на една личност, познай достойния край и неувяхващото творчество на един гений.

Изкорени за миг Запада от себе си, за да изпиташ и изживееш моноспектакъла такъв, какъвто е. Престраши се да прегърнеш идеята, че смъртта не е край. Тя е първата крачка към един нов и по-добър, прекрасен свят.

След края на представлението бях едновременно и озадачена, и разбрала всеки ред. И щастлива, и тъжна. Аплодирах като за последно. Пред стъклените стени имаше разпилени листа, които бяха къс от спектакъла. Помня, че като излизах от залата, ги пронизах с поглед и много исках да се наведа и да си открадна един, за да имам нещо в мен, което завинаги да ме свързва с това велико пътуване до Мишима и обратно. Не посмях. Така и не се научих тайничко да си взимам нещо, да преписвам на изпити и в конкретни случаи бързо и с отработени движения да си вадя патронче алкохол от чантата. Поне запазих билета си и това няма да е последният път, в който ще гледам „Мадам Мишима“.

Почувствай се избран, дълбок, голям и смислен. Почувствай се възхитен и благодарен на театъра.

Почувствай елитарност и дълбочина във вените си и гледай моноспектакъла. Стига смехове и мечки, време е за пропадане в майсторски, изтънчен, съкровен и чист театър, който ще ти отнесе главата.

ЗА ЛУДНИЦАТА И ОБЩЕСТВОТО ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ТУК