Нещата, които не казваме – vol. 1, female edition
Тълковен речник на 10-те най-често употребявани от жените изрази
Животът ни е изпълнен с какви ли не клишета. Такива, които ние казваме. И такива, които на нас ни казват. На всички нас те са ни дошли до гуша, но все пак ги приемаме някак си. Примиряваме се с тях, както например се примиряваме само с едната работеща каса в петък вечерта в голям супермаркет, или с миришещите на пот хора в автобуса (абе, хора, все още е само пролет) или с прекалено високите цени на сандвича в някой бар само защото се намира на 5 минути от Попа.
Затова и събрахме 10 от най-често използваните изрази и се опитахме да им дадем най-доброто тълкувание.
Готова съм до пет минути. Това е един от най-познатите и широко употребявани изрази, с които искаме да кажем, че ще сме готови след около час и човекът, който ни чака, спокойно може да си изгледа мача на телевизора, с бира в ръка, стига да не обелва и дума и да не потреперва нервно с крак, нито да въздиша тежко, сякаш ей сега колония извънземни ще завладее света ни и ще ни превърне в мравковидни роби. Просто умножавай винаги цифрата по 10 и ще знаеш след колко време ще сме готови.
Да, разбира се, че нямам търпение да се омъжа и да имам деца! Минат ли заветните 30 години, а при някои по-напредничави семейства още и след 25-ата година започва да се задава един въпрос, който е вълнувал майките и бащите още от времето, когато за вечеря мъжът е убивал с голи ръце един мамут, а жената пак с голи ръце му е вадила бивните. А именно: „Не се ли замисляш вече за деца?”. Ти казваш: „Да, да, разбира се, нямам търпение!” и нервно предъвкваш великденския обяд с мисълта, че повече празници у дома ни-ко-га! Същият този въпрос се случва и да не идва от майки, а от наши приятелки с вече едно или две деца. Мисля, че
няма по-осъдителен и едновременно съжалителен поглед от този на наша приятелка, бутаща количката с близнаците си и мъкнеща на ръце по-голямо дете, която ни е забелязала в почивен ден да хапваме спокойно
парче пица в парка заедно с бутилка бира по обяд.
Да, гаджето ти много ми харесва! Не се случва всеки път да харесаме половинката, която наша приятелка е избрала, но го премълчаваме в повечето случаи. Ако един мъж може да каже на приятеля си: „А бе, тази не я бива! Виж каква куха лейка е!” и след това всичко между тях да си е ОК, то не точно така става между жените. В немалко случаи казваме: „Да, не е лош!”, „Симпатяга изглежда!”, „Много е умен!”, а в същото време имаме предвид: „Бягай от него, той е глупак, той ще ти разбие сърцето!”.
Аз мога да спестявам! Да спестяваш е трудно. Всеки, който е правил това, го знае. Изисква се наистина талант. Не просто упоритост или издръжливост, а талант. Светът е голям и изкушения дебнат отвсякъде. Често казваме, че този месец ще спестим, но и често накрая на 30-те дни, когато останем без пари, взимаме от спестяванията с думите: „Ще ги възстановя следващият месец” – още едно клише, което не спазваме. Аз лично не мога да спестявам и не се срамувам от това. Парите са за това, за да се харчат – едно наистина вярно клише!
Не е вярно, че обичам да чистя! Във всяка приятелска компания има по една Моника. За нея звукът на прахосмукачката е истинска медитация. Често тя се отдава на тази „йога” през два дни или в по-тежки случаи два пъти на ден. За нея да почисти до блясък, да махне всяка прашинка, да подреди чиниите по дата на купуване, да прекара часове на терасата, за да я превърне в перфектен оазис за почивка, да излъска всяка една плочка в банята или да нареди дрехите по цветове е наистина удоволствие и начин за отърсване от проблемите. „Греховно” удоволствие, на което тайно се отдава понякога дори през уикенда, когато останалите се напиват в някой бар.
Не умея да паркирам. Да паркираш колата си успоредно, между две коли, особено когато бързаш, а не шофираш Мини Купър, е наистина мъчение, достойно за Великата инквизиция. И защо да се измъчваш, когато просто можеш да помолиш някого? Не че не можеш да паркираш, а просто не искаш. Затова с умолителен поглед и тъжно личице се обръщаш към близко стоящия господин, който си бърка в носа, и му казваш: „Ще ми помогнете ли, просто не мога да се оправя, такава съм кифла!”.Хем той се е почувствал полезен, хем ти не си се изпотила от въртене на волана.
Обичам да готвя! Да, факт! В някои жени наистина дреме бъдещият „Мастър шеф”, но и за някои само стърженето на сирене върху шопската салата предизвика начална степен на уртикария. Разбира се, искаш да зарадваш мъжа си, да му сготвиш пържени картофи и да кажеш: „Да, няма проблем, аз много обичам!”.
Но всъщност ти се иска да живеем най-сетне в XXIIвек, да дадеш рецептата на робот на име Марги и тя да свърши всичко това.
Ще ходя по-често на фитнес или ще тичам в парка! Не знам дали на вас ви се е случвало, но нямате представа колко често съм се събуждала сутринта, казвала съм си: „Сега ще стана да потичам в парка”, след което се обръщам на другата страна и заспивам пак. Убедена съм, че и на вас ви се е случвало да взимате карта за фитнеса… а след това да забравяте, че тя съществува.
О, пия само малко бяло вино, и то само вечер! Хайде, всички знаем, че без една чаша вино можем, но само с една чаша не можем. И, да, не е лошо да се пийва само вечер, разбира се, здравословно е и така нататък… но след първата чашка кой гледа часовника? А и от 3 следобед до 8 вечерта има само няколко часа разлика.
Ще ти пиша като се прибера. Така. Принципно е много мило, когато някой те помоли да му пишеш, когато се прибереш. Ние често обещаваме да го направим и наистина го мислим, честно! Но тогава се случва нещо. И то е, че… се прибираме. И тогава забелязваме две мръсни чинии в мивката, някой ни се обажда по телефона, сипваме си чаша вино (погледни точка 9), пускаме си сериала, който сме изпуснали… и просто забравяме. Не е, защото сме умрели или защото сме бездомни. Просто забравяме. Никой не е перфектен – още едно клише, което обаче си е вярно… за щастие!.
Очаквайте епизод 2 – 10 мъжки клишета и какво значат те.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.