ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СЕСИЯТА
Направих всичко възможно да те отбягвам
Отново се срещаме. Трудно е да комуникирам с теб, защото просто мълчаливо ме наблюдаваш и не позволяваш да ти говоря. Затова реших да ти напиша писмо, в което да изясним отношенията си. През всички години аз исках да ти кажа нещо, исках да изкрещя, понякога дори да те прегърна. Обичах те и те мразех. Пропуснах много неща заради теб. Чети сега, чети!
Не знам защо решаваш да почукаш на вратата през зимата и лятото. Като невидим призрак се настаняваш във всичките ми стаи и изпиваш цялата енергия, която е останала у мен. Ти си гузната ми съвест и заспалият ми мързел. Особено явление си, Сесия. Караш ме да ставам рано сутрин с едни намерения, но реалността е друга.
По цял ден се разхождам сама у дома, пия кафе и комуникирам със себе си. Чета много книги, гледам много филми. Пиша. Режа бретона си къс. Оцветявам ноктите си всеки ден в различни цветове. Излизам на дълги разходки, но трудно решавам да правя това, за което ти си дошла…
То често изглежда безсмислено и отегчително. То често ме кара да намирам всичко останало за далеч по-интересно. Виж какво ми причиняваш, Сесия. Обвиваш красивия ми светъл свят в безсмислена меланхолия. Душиш ме в гадната си летаргия.
Е, поне понякога се случва и да си полезна. Откривам нови любими киноленти и автори, които заобичвам. Разхождам се сама със себе си и мога да помисля за всичко това, което пожелая. Опитваш се да си ваканция, Сесия, но не си.
Когато твоето призрачно присъствие е тихо, няма страшно, но когато в раменете започват да се впиват ноктите на безмилостните крайни срокове, тогава закипява небивала активност. Тогава неприятно жълтият маркер и очилата ми прекарват в леглото ми повече време, отколкото плюшена играчка или любовник.
Инерцията на активното вършене на задачите ме кара да полетя по наклонената плоскост и в известен момент се чувствам активна, смислена, полезна. Но в един миг моментът изчезва и на негово място се настанява неприятно усещане, провокирано от гледката на красивото и топло лято навън, съпроводено от студеното ти мрачно присъствие вътре.
Не ми позволяваш да излизам с приятели, когато пожелая, защото тогава ставаш гузна съвест. Не ми позволяваш да спя до късно, защото започваш да правиш намеци и да натякваш. Особено явление си, Сесия.
Зная, че това не е последната ни среща. Просто исках да го споделя с теб. Исках да се излея на листа пред теб. Не държа да връщаш отговор. При всички положения още няколко години ще се срещаме.
Надявам се, ако не ставаш по-топла, то поне да бъдеш по-смислена. Надявам се да дойдеш такава, каквато не съм те срещала. Надявам се жълтият маркер и очилата поне веднъж наистина да са безгранично интересни. Дори по-желани в леглото от плюшена играчка и любовник.
Приятно лято, Сесия. Ще се видим през зимата.
ПРЕДЛАГАМЕ ТИ ДА ГО КАРАШ МАЛКО ПО-СЕРИОЗНО И ДА ТЕ ЗАПОЗНАЕМ С МЪКИТЕ НА ЕДИН СТУДЕНТ В СЕСИЯ