'АРЕ МАЛКО ПО-СЕРИОЗНО

Мъките на един студент в сесия

  • 23.05.2016
  • от Андрю

Студентът в сесия е като звяр в клетка. Това е период на социална импотентност, в който фейсбук е най-интересен, а времето най-изкушаващо. Предлагам ти дневника на пожелалия анонимност работещ студент от София - Мишо Мишев.

06:30 ч. – Първи ден от сесията, добро утро и да се захващаме с материала. По традиция не чета от учебници, те са за хора, които имат време за губене. Моето не е такова! Хващаш си едни сбити лекцийки или пищови, които съдържат основната информация в съкратен вариант, и си ти!

08:30 ч. – Ох, да бях почнал да чета по един въпрос на седмица преди 4 месеца, сега щях да го карам на преговор само, от другата сесия вече така ще правя... Всъщност, ако бях толкова гениален, щях да съм завършил висше образование, преди да съм се напил на абитуриентския си бал. Още не съм почнал да уча здраво, а вече ме избива на велики мисли, достойни за статуси в социалните мрежи.

09:00 ч. – Най-трудният момент, когато трябва да седнеш да учиш, е да го направиш буквално – да седнеш и да учиш.

Изведнъж имам желание да пусна тъмна и светла пералня една след друга, да изпера и чаршафите, барабар с пердетата, да гледам Гала и гостенките й и да мина с парцал под дивана.

Самото отлагане на всичко е като да си осъден на смърт в американски затвор, само отлагат неизбежното и удължават мъките ти. Стига толкова домашна работа! Изключвам телевизора, хвърлям телефона и сядам!

09:01 ч. – Направих го! Излъгах обаче за телефона. Слагам го до мен за спешни случаи. Почвам, че съм до под кривата круша!

09:31 ч. – Много добре почнах, нещата вървят супер, време е за кратка почивка.

11:00 ч. – Нещо се отнесох с телефона и всичко отиде на кино, дай да преговоря нещата от сутринта и да ходя да обядвам, че си е*а майката…

13:00 ч. – Обядвал съм, пих кафе и сядам решен на всичко, тоя конспект няма да се почне сам, доникъде съм стигнал! Само преди това да се разходя да си платя телефона.

13:30 ч. – По пътя започвам да се разсейвам със странични мисли как да променя света. Обмислям заглавието и на първата си книга „За комините и кламерите в живота”, както и изобретения, които да патентовам – вода на прах, олио на кубчета...

15:30 ч. – Телефонът ми звъни. Приятели ме канят навънка за по бира. Отказвам им: „Не мога, брат, много имам да уча, направо заринал съм се, цял ден тука чета някви работи!” Те знаят, че ги лъжа, аз знам, че лъжа себе си, но това е благородна лъжа в името на науката и моята свобода след 1 месец, когато целият този фарс, наречен сесия, приключи. Единствената истина тук е, че имам да уча и съм се заринал. Но и те ме излъгаха, казаха, че ще пием само по една бира. След тая „една бира“ обикновено пия и алка зелцер.

16:30 ч. – Нови размишления. Забелязвам, че като си в сесия, и си някак по-потентен, сигурно е от това, че от умствен напън и изразходване кръвта започва да циркулира по особен начин и да се настанява от кръста надолу.

18:30 ч. – Честито! Това беше най-дългият ми период на съсредоточаване. Един колега ми звъни, обяснява ми за някъв въпрос от първата част на конспекта, който се предполага, че съм чел преди малко, но бога ми, не мога да се сетя нищо по него. Съгласявам се с всичко, което той ми казва. С преговора по-натам ще ми се избистри.

19:30 ч. – Установявам, че днес съм свършил много добра работа като за първи ден, а и имам доста време, не пречи да си оставя част от нещата за утре. Мислех да преговарям, но е много късно, утре ще преговоря и за двата дена, ще съм по-свеж. Tова е поредната благородна лъжа към самия мен.

20:30 ч. – Отдавна приключих с ученето за днес. Изтормозен съм, няма такова оставяне на днешната работа за утре като по време на сесията, но е важно силите да се разпределят, това не е спринт, а маратон.

22:00 ч. – Не знам какво ще правя. Нищо от четеното днес не си спомням, сигурно като преспя, ще ми слегне по-добре. Трябва да разпусна малко, като не правя нищо.

22:30 ч. – Ще се видя с едни приятели за малко.

06:30 ч. на другия ден – Охххх... легнах си късно, дали днес да не се наспя, да си почина и от утре да почвам вече сериозно?!?!

СЛЕД МЪКИТЕ НА СТУДЕНТА, ИДВАТ МОМЕНТЪТ ЗА МЪКИТЕ С КЛИЕНТА!