Саундтракът на това лято е български

Три нови албума, няколко големи гласа и усещането, че отново създаваме песни за спомен – виж новите ни фаворити

Има един въпрос, който неизменно идва някъде между натъпкания багажник, кафето от бензиностанцията и първите километри по магистралата:

„Какво ще слушаме?“

Преди години отговорът най-вероятно се криеше в някое надраскано CD, забравено в жабката. После дойдоха MP3-ките, Winamp плейлистите и часовете, прекарани в сваляне на песни от интернет. Днес имаме цялата музика на света в телефона си, но въпросът си остава същият. Защото всяко лято си има нужда от собствен саундтрак. А това лято имаш пълната предпоставка, да наблегнеш на бг хитове за сметка на международните. Усилваме звука и тръгваме към морето с българска музика на макс.  Оказва се, че не само можем да стигнем чак дотам, без нито веднъж да поискаме да сменим езика, но и че отдавна не сме имали толкова много причини да го направим. Българската поп музика сякаш преживява своя ренесанс. Заявяват се артисти със собствен почерк, албумът отново има значение, концертите се превръщат в събития, а песните не звучат като опит да настигнат случващото се навън.

Те спокойно застават до музиката, която слушаме от останалата част на света, и все по-рядко имаме нужда да направим онзи стар комплимент, че нещо е „добро като за българско“. Та, да отговорим на въпроса в началото: три различни албума, три различни гласа и още един знак, че българската поп сцена още има желание да създава не просто отделни хитове, а музика със собствен свят.

Вениамин дебютира с „Да бъда твой“.

Папи Ханс буквално ни огря отново със „Слънцето“. Дара Екимова покори всички „Сетива“. Разбира се, че имаме още артисти като Прея и Мила Роберт, чиито албуми откровено „пръскат“ (да не захващаме и Дара с Bangaranga – ясно е, че лятото е нейно в цяла Европа и не само. И да, чакаме си и нейния нов албум!), но като хора, израснали с „Нека бъде лято“, усещаме, че в някой от гореспоменатите три албума се крие хит, който ще си припяваме по същия начин и след 20 лета. 

Петъчно след работа, багажът вече е отзад, надуваме „90-а“ или „Безсърдечен“ на Папи Ханс и градът остава в огледалото за обратно виждане, прозорците се отварят, а морето е все още на няколко часа път, но вече буквално му усещаш аромата.

Някъде по средата на пътя с пълно гърло акомпанираш на Дара x 2 в „Сетива“

(сигурно вече си я знаеш наизуст, но ако изоставаш, първият сингъл от втория албум на Дара Екимова е в дует с Дара). Няма да издаваме кой е нашият фаворит от албума, но ще има следи по „Кожата“. Без да правим сравнения с Лора Караджова, защото и тя, и Дара Екимова са супер момичета, но ако кажем, че „Кожата“ не ни кара да се чувстваме точно като частта, в която стилната мадама идва на плажа „… нека се развихри, после аз ще ѝ покажа…“, ще излъжем.

Пейзажът ти се е променил постепенно, обаче с него и тонът, и настроението. Навлизаш в любимия курорт, мяркат се някакви остатъчни червено-лилави оттенъци по небето и на фон е „Юлска нощ“ на Вениамин. Не ти пука, че денят е свършил, но и никой не бърза да се прибира, защото въздухът е топъл и нямаш планове за утре… а то ще е само за безкрайното синьо. И все пак усещането, че българската музика може да бъде саундтрак на цялото лято, не е ново.

Достатъчни са само няколко секунди от „Нека бъде лято“, за да се върнем повече от двайсет години назад.

Към време, в което D2 оставяха „Две следи“ в пясъка, а „Аз и ти“ звучеше от всяко радио. После идваха „Ъпсурт“ с „3 в 1“, „Минаваш през мен“ на „Каризма“ и „Запази вечерта“ на Ирина Флорин и Ванко 1. Песни от различни жанрове и артисти, които нямаха нужда от общ плейлист, за да принадлежат на една и съща епоха. Началото на 2000-те беше време, в което българската популярна музика създаваше хитове, способни да надживеят сезона, в който са излезли. 

Може би затова днешният момент изглежда толкова интересен.

За първи път отдавна новите изпълнители не ни карат просто да търсим следващия хит. Карат ни отново да ги следим. Да чакаме албуми. Да купуваме билети за концерти. Да разпознаваме почерк. Да спорим коя песен е най-добрата. И да се питаме дали след двайсет години някой отново няма да тръгне към морето, да пусне „Слънцето“, „Сетива“ или „Да бъда твой“ и да си спомни точно това лято. Защото всяко поколение има нужда от своите песни, а българският поп сякаш отново е готов да ги създаде.

Твоят гид за незабравимо лято в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.