Какво да гледаш, което не е „Одисея“

За да не пропуснеш и другите интересни заглавия по кината

Покрай епичното завръщане на Кристофър Нолън с „Одисея“ лесно могат да бъдат пропуснати някои нови кино заглавия.

Ако не си падаш по блокбъстъри и предпочиташ истории за истински хора вместо за древногръцки митологични герои – предлагаме ти три камерни филма, които провокират любопитните киномани това лято. Понякога „зрелището“ се крие в остроумния диалог, неочакваните сюжетни решения и силното актьорско присъствие. Две двойки, една единствена вечер в апартамент в Сан Франциско, един любезен разговор, който излиза извън контрол. The Invite – преведен на български като „Съседите отгоре“ е комедийна драма, режисирана от Оливия Уайлд под шапката на култовото студио A24. Филмът е американска версия на испанската комедия Sentimental от 2020 година и печели симпатиите на критиците с острия си сатиричен поглед върху съвременните връзки и с безкомпромисния си актьорски състав. В главните роли са прелестната Пенелопе Крус, Едуард Нортън, самата Оливия Уайлд и Сет Роугън.

Джо (Роугън) и Анджела (Уайлд) преминават през брачна криза, озвучавана от сексуалните преживявания на техните съседи. Пиня (Крус) и Хоук (Нортън) са ексцентрична двойка, споделяща либерални възгледи за интимността. Четиримата герои се срещат на по питие, като постепенно социалните маски започват да падат, разкривайки неудобни истини за моногамията, брака и привличането. Филмът е изграден по изпитаната формула за камерен формат с висок интензитет

– подобно на театрална пиеса, в която тясното пространство и всяка пауза имат значение.

Забавна версия на сюжет тип „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“. Критиците определят „Съседите отгоре“ като „искрено секси“ комедия, която е и неловка, и смущаваща, защото всички дълбоко в себе си знаем, че „учтивостта е само социално лепило“, както констатира героят на Нортън.

Стивън Содъбърг се завръща с „Кристофърите“ (The Christophers) – криминална комедийна драма по сценарий на Ед Соломон. Отново става дума за камерен филм. Сюжетът е остроумен и забавен отговор на въпроса:

Какво се случва, когато собствените ти деца наемат професионален фалшификатор, за да довърши картините ти зад гърба ти?

Иън Маккелън играе някогашна икона на поп арт вълната в Лондон от 60-те и 70-те години. Остарял, разорен и ексцентричен, героят му живее в пълна самоизолация, прекарва времето си онлайн и в търсене на собственото си име в „Гугъл“. Отчуждените му и алчни деца (изиграни от Джеймс Кордън и Джесика Гънинг) нямат търпение да си получат наследството, затова наемат Лори (Микаела Коел) – талантлива млада художничка да фалшифицира недовършените платна на баща им. Критиците описват филма като истински актьорски мастерклас – и как не, при положение че самият Иън Маккелън се превъплъщава в главния персонаж – „смесица от Лусиен Фройд, Труман Капоти и чаровния развратник Питър О‘Тул“ (RogerEbert.com)!

В случай че още не си гледал „Обсебване“ (Obsession) – време е да се престрашиш! Може би е леко прехвален, но по бунтарски начин разбива боксофис стереотипите на Холивуд, привлича вниманието към млади и некомерсиални таланти. В общи линии сюжетът е от типа „Внимавай какво си пожелаваш“, като в него умело се преплитат

психологическо напрежение, съспенс и свръхестествен елемент.

Bear ужасно си пада по своята колежка Ники. След като едва намира смелост да си признае какво чувства и то се оказва несподелено, в разочарованието си младият мъж прибягва до мистериозен, окултен амулет. Разбира се, магия за любов сработва по най-кошмарен начин. „Обсебване“ може да излекува всеки от склонността му към токсични връзки, повярвай ни. Лентата умело изследва темата за съгласието и егоизма, а докато гледа, човек има чувството, че вижда нещо съвсем класическо и познато, което в същото време е освежаващо различно.

Go Short: Когато късото кино има дългосрочно влияние

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.