Амалия Аббас: Ritual Gatherings и магията на истинското преживяване

Ако търсиш лятото отвъд програмата и афиша, започни оттук

Тя е като Жената котка.

Денем дърпа конците на корпоративния свят, а падне ли здрач, я зове фестивалът Ritual Gatherings. Бутиковият фестивал на българското Черноморие, който съчетава музика, изкуство, кулинарни преживявания и уелнес практики в концепция, изградена около идеята за съзнателно общуване и споделени ритуали. Като един от създателите на феста заедно с брат ѝ Фарис, Амалия отглежда това свое дете с много любов. И може би именно затова гледа толкова ясно към бъдещето: според нея хората все повече ще бягат от свръхдигитализацията, шума и усещането, че всичко се е превърнало в съдържание. Вместо това ще търсят истински човешки преживявания, реално присъствие и онези редки моменти, в които просто си тук и си истински.

От едната страна е светът на мениджмънта, от другата – музика, природа и общност. Как тези два свята съжителстват в теб?

Амалия: За мен те никога не са били два отделни свята. Мисля, че най-красивите преживявания се случват именно когато има много добра структура зад тях. Хората виждат музиката, залезите, танците, емоциятa, но за да се почувства едно пространство истински свободно и леко, някой трябва много внимателно да е помислил и за всичко зад кулисите. Аз обичам едновременно и визията, и детайла. И стратегическото мислене, и човешката емоция. Всъщност Ritual Gatherings до голяма степен е проявление на пресечната точка между тези неща в мен и в брат ми, който е другият двигател зад фестивала.

Представи си, че никога не сме били на подобно преживяване и си мислим, че Ritual Gatherings е просто „няколко дни музика сред природата“. Какво би ни изненадало най-много?

А: Признавам си, трудно ми е да асимилирам думата „просто“ във въпроса. Комбинацията от музика и природа може и често е нещо много дълбоко и значимо, което помага на човек да усети себе си отвътре, но и себе си като част от големия организъм, който всички сме заедно с Природата. Музиката е тясно свързана и с някои от най-важните неща, които остават след преживяването,

а именно човешките моменти, чувството за близост

и колко бързо падат и се обезсмислят социалните роли и маски, когато усетиш, че можеш да се отпуснеш и да си истински. Колко лесно започваш разговор с напълно непознат човек или как една вечеря може да те накара да се почувстваш повече ‚у дома‘, отколкото месеци в ежедневието. Мисля, че хората най-много се изненадват от това колко истински и свързани могат да се почувстват за няколко дни, без да търсим дали това е заради музи- ката, природата, страхотните хора, нещо друго или всичко заедно.

Какво се случва на Ritual между партитата – в онези часове, които не влизат в афиша, но често се оказват най-запомнящи се?

А: Там всъщност се случва много! Дълги разговори на плажа, раждане на легендарни вътрешни шегички и неочаквани side quest- ове, нови запознанства, търсене, намиране или просто мълчание, слушане и съзерцание… Хора, които вчера са се запознали, а днес сякаш се познават от години. Но цялостно, целият Ritual е един красив момент, който се случва, когато хората излязат от ритъма на града и започнат да присъстват истински. Без да бързат за следващото нещо. Без да оптимизират всяка минута. Без да гонят нещо, което и те не знаят какво е.

Създаваш преживявания, свързани с ритуали и осъзнато присъствие, но как изглеждат малките ритуалив собствения ти живот: онези, без които денят ти не е същият?

А: Честно казано, моите ритуали са доста простички. Кафе или чайче сутрин в тишина. Грижата за себе си и козметичните рутини сутрин и вечер. Музика и липсинк в колата. Дълги разговори с хората, които обичам. Може би един от най-любимите ми ритуали е да си пусна стойностна музика и да гледам облаците как се движат. С времето, вярвам, всички разбираме, че ритуалите са нещо много важно за всеки един от нас и няма нужда да са нещо голямо. Те са малките повторяеми моменти, които ни връщат към нас самите.

Какво според теб липсва на София като култура на събиране и общуване?

А: Мисля, че липсват повече пространства и формати за истинско присъствие. Всичко е станало много бързо, шумно, фрагментирано и performative. Срещаме се постоянно, а понякога всъщност почти не се виждаме, чуваме и свързваме. Имаме нужда от повече култура на бавното общуване, на дълбокото слушане, на истинското свързване и присъствие с другите в момента. Нужда от места, където можеш да бъдеш просто човек, а не някаква Instagram версия на себе си.

Какво научаваш за хората, когато ги извадиш от града, от ролите им и от ежедневния шум?

А: Че повечето хора са много по-меки, мили, истински и красиви, отколкото изглеждат в ежедневието си…или в Instagram. Градът често ни кара да бъдем в режим на оцеляване, продуктивност и някакво машинално съществуване. А когато това отпадне, когато хората се събуят боси, спрат да се тревожат колко е часът, къде са им джапанките, гледат изгреви, танцуват в пясъка, плуват в морето, смеят се с непознати, без очаквания, излиза нещо много по-истинско.

Виждаш толкова много човешки срещи, енергии и връзки. Това променило ли е начина, по който самата ти гледаш на любовта? И какво е тя за теб на този етап от живота?

А: Смятам, че винаги съм смятала, че любовта не е просто силно чувство или химия или само някаква магия и всичко да се случва магически добре от само себе си. Любовта, от един момент нататък, е избор.

Избор да създадеш пространство с друг човек, в което можете да бъдете видяни,

чути и дори и да не бъдете разбирани винаги на 100%, приети. Свързаност, в която сте посветени един на друг, но и свободни да проявявате себе си. И колкото повече хора, истории и енергии срещам, толкова повече разбирам, че най-рядката форма на любов е тази, в която не губиш себе си, а се приближаваш още повече до това кой си, придружаван от човек, който прави същото и с който отразявате най-светлите си страни.

Ако трябва да направиш едно смело предсказание, как ще изглеждат подобни преживявания след 10 години? От какво ще бягат хората и какво ще търсят?

А: Мисля, че хората ще бягат все повече от свръхдигитализацията, шума и усещането, че всичко е съдържание. И ще търсят точно обратното – истински човешки преживявания или както аз обичам да казвам the real human experience in the living world. Според мен бъдещето не е в по-голямото, а в по-истинското.

Ти очевидно не си човек, който стои дълго на едно място. Има ли следваща идея, за която още не говориш на глас?

А: Хахахах, да, добро наблюдение. Винаги имам такива идеи и честно казано в момента съм в зародиша на една нова. Все повече ме вълнува въпросът не как ще изглежда бъдещето технологично, а как ще живеем човешки след 10-15 години. От какво всъщност ще имаме нужда, за да сме здрави, свързани, спокойни и истински добре. Много ме вълнува идеята за пространства, общности и цели селища, които са изградени не просто функционално, а върху непреходни принципи за човешко благополучие, ритъм, природа и принадлежност. Места, които работят в синхрон с начина, по който функционира самата планета, а не само с темпото на дигиталния свят. И не защото отричам технологиите, напротив. Просто вярвам, че бъдещето няма да е в крайностите, а в много по-интелигентния и хармоничен баланс между прогреса и природата. И мисля, че все повече хора усещат същото.

OPEN BUZLUDZHA 2026: три дни между звездите, планината и бъдещето

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.