Inner Space: Когато психологичните термини навлязат в поп културата

Как общуването може да създаде дистанция вместо близост

Живеем във време на постоянен информационен поток и понякога е трудно да извадим същественото над повърхността. Това важи с пълна сила и когато говорим за психичното здраве.

Темата този месец е посветена на поп психологията

– неформалното представяне на психологически идеи, теории и съвети, насочено към широка аудитория посредством достъпен и разбираем език. В днешно време това се случва чрез блогове, книги за самопомощ и дори рийлове в социалните мрежи. Дали в опит да обясним собствените си преживявания или защото така диктува езикът на времето, понятия като „токсичен“, „депресия“ или „нарцисист“ все по-често намират място в ежедневния ни език. Въпреки свободната им употреба тези термини принадлежат към научния речник и носят конкретен смисъл отвъд обикновена категоризация.

Но какво се случва, когато напуснат професионалния контекст и се превърнат в част от ежедневната ни комуникация?

Помагат ли ни да се разбираме по-добре, или създават дистанция? Без да го осъзнаваме, подобни думи могат да се превърнат в етикети, които затварят разговора и ни отдалечават от истинското разбиране един за друг.

Автор на материала е Виолета Господинова – психотерапевт и член на hOUR SPACE Mental Health Hub – първото споделено работно пространство за психотерапевти у нас, което

повече от осем години се развива като общност, посветена на менталното здраве.

В следващите редове тя разглежда как популярни психологически термини навлизат в ежедневния ни език и как това влияе на начина, по който общуваме. Колко пъти ти се е случвало да квалифицираш някой с думата „токсичен“? Ако за последната година числото е двуцифрено – този текст е за теб. Приятно четене!

Поп психология – как общуването може да създаде дистанция вместо близост

Автор: Виолета Господинова, член на hOUR SPACE

Забелязали ли сте как думите, които ползваме, често крият допълнителен смисъл – предават към външния свят не само мисълта ни, но и емоционалния заряд, който я съпътства? Когато изпитвам силни емоции, един от начините да ги изразя е чрез подбора на думите ми – в гнева си съм склонна да прибегна до обидни епитети, в тъгата – да подчертая колко потисната се чувствам, в еуфорията се опитвам да предам енергията, която усещам в тялото ми. Тези търсения как „да облека“ вътрешните ми преживявания в думи развива езика – възникват нови понятия, значението на вече познати такива се изменя или думи от научната сфера навлизат в речника ми. Пример за това от последното десетилетие е все по-широко разпространената употреба на някои термини от психологията – думи като „тревожност“, „депресия“, „нарцисизъм“, „травма“ често се споменават в медии и в ежедневното ни общуване.

Способността да назовавам усещанията си ми позволява да повиша осъзнатостта си за тях –

да забележа и формулирам как се чувствам и да мога да го предам към другите така, че да ме разберат, често ми носи усещане за емоционално облекчение и ми дава възможност да създам близки доверителни отношения с хората около мен. Понякога обаче заимстването на думи от научния речник води до неясно послание и вместо общуването да ме сближи с другите, създавам дистанция с неточното изразяване на чувствата ми. Такава липса на прецизност при употребата на научни понятия се открива например при използването на думата „нарцисист“, в която често се влагат различни значения. Когато в ежедневния ми език наричам някого „нарцисист“, обикновено имам предвид, че се интересува единствено от собствените си нужди, не отразява чувствата ми, изглежда ми като да смята себе си за превъзхождащ/а ме и като да се опитва да повлиява моето поведение така, че да удовлетвори собствените си желания. Понякога мога да ползвам думата дори само при едно или две от тези проявления.

Посланието ми е „има нещо в теб, което не е наред“ и обикновено го изразявам, когато съм емоционално повлияна – когато се чувствам гневна, обидена, тъжна, самотна и истинската ми нужда е да бъда разбрана и да се свържа с другия, но вихърът на емоциите ми събужда в мен желанието да обидя и нараня с изречената с раздразнение реплика „Голям нарцисист си!“.

Този епитет всъщност идва от медицинската литература –

в американския диагностичен наръчник за психиатрични заболявания е описано така нареченото нарцистично личностно разстройство и има прецизно описание на поредица от проявления като преувеличена и неоснователна преценка за собствената значимост, силна ангажираност с фантазии за постижения, влияние и власт, необходимост от безусловно обожание, надменност и други. За да се постави тази диагноза, има изискване за минимум пет от описани девет характеристики и се проследява колко често и на кой етап от живота са започнали да се проявяват. Но най-важната разлика между употребата в научния и в ежедневния език на това понятие е вложеното отношение.

Докато в популярната употреба думата често се ползва с осъдителност, в психологията и психиатрията нагласата е безоценъчна, аналогична на медицинската – този човек страда от психично разстройство, така както бихме казали, че някой страда от телесна болест. Ако психиатър или психотерапевт диагностицира някого с нарцистично разстройство, идеята зад тези думи ще бъде: „Как мога да помогна на този човек да функционира по-добре и да подкрепя близките му да се справят със заболяването му?“. Допълнително объркване при използването на понятието „нарцисист“ идва от това, че

в психологическата наука нарцисизмът се разглежда като личностна черта с диапазон на проявление.

В каква степен и по какъв начин тази характеристика е част от личността ми? Дали имам нарцисизъм в повече и това ми пречи да създавам качествени отношения, или ми липсва достатъчно нарцисизъм и не мога да се заявявам? Здравословната проява е както обикновено някъде в средата – да харесвам себе си, да имам увереност, инициативност и лидерски качества, да умея да се грижа за удовлетворяване на нуждите ми са черти, необходими за психичното ми здраве и благополучие. Подобна е ситуацията и с други психологически термини, станали част от популярния език. Често се ползва репликата „Депресирал/а съм се“ при преминаване през трудни моменти, но без да са налични критериите за диагностициране на депресивно състояние – поне пет от редица прояви освен потиснато настроение: промяна в хранене и сън, затруднена концентрация, проблеми с паметта и вниманието и други. Още един пример е употребата на думата „параноя“ за притеснение, свързано с обичайни житейски ситуации, за разлика от клиничното определение, което включва необоснован страх и недоверие.

Това преминаване на научни термини в ежедневния език е разбираемо – отразява нуждата да подчертая интензивността на моментните ми емоции, но крие рискове. В популярната употреба психологическите понятия често се използват с опростен частичен смисъл и това води до объркване – какво точно от пълната дефиниция на думата искам да назова и дали човекът, с когото говоря, няма разбиране за други акценти от понятието, различни от тези в моята представа?

Друга опасност е използването на тези думи като етикети –

„нарцисист“ в ежедневната реч съдържа и идеята, че този човек не подлежи на промяна и усилията за подобряване на връзката с него или нея са безсмислени; „депресиран“ предава малка част от индивидуалното преживяване на потиснатост, което обикновено включва различни прояви, но често думата се възприема като достатъчно описание. Минус на популярната употреба на научни понятия е и размиването на първоначалното значение на думите и загубата на тежестта им, когато някой наистина страда от депресивно, нарцистично или друго личностно разстройство.

Защо все пак често чуваме тези думи в медийното и онлайн пространството и ежедневния език?

Освен заради силата им – да ползвам клинично понятие за нормална проява обикновено е преувеличение, което ми позволява да повлияя по-силно хората, към които се обръщам, употребата им е по-лесна в сравнение с това да проявя честност и откритост и да назова прецизно това, което чувствам и мисля. Да споделя, че изпитвам тъга, страх, гняв, отвращение или дори щастие понякога е съпътствано с усещане за уязвимост, защото откривам пред другите вътрешния си свят. Но смелостта да го направя си заслужава – удовлетворението от искрена близост си струва да положа усилие за повече точност в изказа ми.

Inner Space: Емоционалната зависимост – когато любовта се превръща в страх

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.