Дяволът още носи Прада, но дори той има нужда от спасение

Продължението: повече истина, по-малко блясък и един свят, който тихо сменя гардероба си

Модната индустрия не се обиди на „Дяволът носи Прада“ за сатиричното отношение. Вместо това 20 години по-късно превърна продължението на филма в най-голямата си реклама.

„Дяволът носи Прада“ 2 тръгва по кината – слагай червените токчета (или небесносиния пуловер) и се приготви за шеметно потапяне в света на висшата мода.

Когато през 2006 година Дейвид Франкъл екранизира романа на Лорън Уайзбъргър „Дяволът носи Прада“, едва ли някой си е представял, че се ражда част от митологията за модната индустрия.

Мерил Стийп, чиято кариера включва редица драматични и многопластови актьорски превъплъщения, превърна Миранда Пристли – измислено алтер его на самата Ана Уинтур – в един от най-солидните и знакови персонажи за киното от началото на века, въпреки „лековатия“ жанр.

Първият филм беше впечатляваща сатира на една индустрия, в която опаковката е по-важна от съдържанието, взаимоотношенията са привидно бездушни, пътят към успеха е осеян с безброй компромиси и развенчаване на мечти и митове. Иронично, „Дяволът носи Прада“ 2 предлага още сатира, но донякъде с меланхолично усещане за залеза на една величествена индустрия – и изобщо на света, който познаваме. Във време на динамични промени дори Дяволът има нужда да бъде спасен.

Андреа Сакс (Ан Хатауей) вече не е дипломирана студентка, проправяща си път в медийния свят.

Макар че филмът започва с намигване към оригинала, зрителят среща една по-уверена, професионално утвърдена и призната Анди. Изглежда героинята е пожертвала личния си живот за сметка на кариерното си развитие – така се случва в „съвременните приказки“ – но за сметка на това е обиколила света в събиране на истории, усъвършенствала е писането си… и най-внезапно остава без работа.

Още в началото „Дяволът носи Прада“ 2 дава заявка за контекста, в който ще се разгърне сюжета – традиционните медии залязват, големите компании се консолидират, персоналът се оптимизира и цели професионални колективи остават без работа. Човекът и неговите качества и проблеми нямат значение на фона на бързоразвиващия се технологичен свят и неговите икономически интереси.

Отвъд луксозната обвивка и в медиите, и в Холивуд изкуственият интелект настъпва като цунами, а насред тези бурни води откриваме Миранда Пристли –

навигираща с твърдост онова, което е останало от блясъка на своето култово модно списание. Найджъл (Стенли Тучи) все още е най-довереният й служител. В новия филм героинята на Емили Блънт, Емили, е напуснала списанието, за да работи в „Прада“, и вече има някаква власт над бившата си шефка. Времената, в които редакторите на модните списания диктуват вкусовете, са минало – днес всичко е просто търговско партньорство.

Пътищата на трите героини се преплитат на фона на революционните промени в индустрията. Смъртта на собственика на компанията, притежаваща списанието на Миранда, е символичната смърт на цяла една екосистема, изграждана бавно, с постоянство, търпение и старомодно общуване. Вместо това се появява наследникът – в постоянен телефонен разговор, с остър рефлекс за финансови операции. Миранда е принудена да осъзнае болезнената истина, че всички направени лични жертви, всички безкомпромисни решения, всички стремежи, целият смисъл на живота й постепенно биват обезценени. Ако през 2006 година „Дяволът носи Прада“ се присмиваше на бездушието в модната индустрия, днес в смеха се прокрадват тъжни нотки, защото всичко се превръщаш в бездушна търговска сделка.

Реализмът във филма е допълнен от кратките появявания на водещи фигури в индустрията –

звездния стилист Лоу Роуч, Донатела Версаче, Лейди Гага. Много от сцените са снимани в Милано, главните герои присъстват на реални модни ревюта, а медийната кампания около филма превърнаха „Дяволът носи Прада“ в своеобразно метапреживяване. Едновременна сатира и празник на модната индустрия, в който най-луксозните модни брандове с ентусиазъм съучастват.

Престурът на „Дяволът носи Прада“ този път постави Мерил Стрийп и Ана Уинтур рамо до рамо, подсилвайки пряката връзка между реален и измислен персонаж. Двете дори се появиха на корицата на Vogue заедно, заснети от Ани Лейбовиц. Три силни жени, преборили сексизма и ограниченията, които са срещнали по пътя, за да се превърнат в икони. „Това има цена – нека хората знаят“, казва Миранда в края на филма, насърчавайки Анди да напише книга за нея. „Дяволът носи Прада“ 2 не може да бъде запратен лесно в полето на „чиклит“ жанра, тъй като характерите, преживяванията и случките вътре са нюансирани, дълбоки и умно представящи ерата, в която живеем, и онази, която си отива. Насред скъпите материи, висшата мода, звездните камео-тата, сладникавите реплики в духа на Y2K ромком, прозира съвсем осъзнат социален коментар – поднесен по лек, разбираем и комерсиален начин. „Комерсиален“ – най-добри чувства.

„Барби“ през 2023 година постла розовия килим за големи, скъпи, шумни продукции с ярко женско присъствие от нов – по-безсрамен и ентусиазиран вид.

„Дяволът носи Прада“ 2, разбира се, идва в класическо червено – по-дързък от преди. И докато технологиите и новото поколение бизнесмени пренаписват правилата, стилът и характерът не излизат от мода. Светът на Миранда Пристли може би наистина си отива – но Дяволът продължава да носи „Прада“.

Дяволът се завръща и отново носи Прада

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.