Михаил Заимов – подводният Вергилий

Светът под водата и човекът, който го преведе за нас

Новината за смъртта на Михаил Заимов разтърси българската общност. Той не беше просто подводен фотограф и водолаз. Михаил Заимов беше странник, напълно пристрастен към морската необятност и Черно море, майстор на подводната снимка, търсач на изгубения Созопол, архивист на българския градски дух и живот, събиращ истории от битпазари, антиквариати и частни колекции. Той създава наративи отвъд всякакви времеви рамки чрез фотографии и запечатан смисъл. Улавя носталгията и показва нещата, които не може да изкаже.

Истории от дълбокото

Една от най-разказваните истории за него е как остава неподвижен почти час на дъното, за да спечели доверието на едно морско създание. Не заради кадъра, а заради самата среща. „Снимката идва, ако си заслужил присъствието ѝ.“ Има и истории за провали. Дни без нито един успешен кадър. Различното е, че Михаил Заимов никога не ги приема като загубено време, защото, „ако си бил там, значи има смисъл”, както сам казва.

Изложбите, които говорят с приглушен глас

Миналата година посетих първата негова „надводна“ изложба. Това, което ми направи впечатление тогава в експозицията, този път не беше необятността на дълбините и свещеното мълчание на водата. В проекта му „Девон“ пролича личният и творчески преход, изследваните нови хоризонти, тишината, натрупаните пластове от гледни точки, поколения и културна памет. Статичността бе превърната в послание и в поглеждане назад, формирайки един пътепис на времето.

Както Заимов сам коментира тогава: „В ръцете си държите албум за преходното –

не за онова, което отминава, а за това, което се натрупва в нас. За малките мигове, които ни изграждат: от уюта на стария дом и тишината на майчината прегръдка до безкрайните пътища, които ни водят към себепознанието.

Всяка снимка тук е парче от един голям киносюжет без главен герой.

Сред страниците се срещат спомени и свобода, търсена в необятните простори“.

Работещ извън строгата дефиниция на класическата фотография, Михаил Заимов често представя своите експозиции като преживяване отвън навътре, от дълбокото към още по-дълбокото – онова личното, което всеки носи в себе си. Още няколко от най-запомнящите се негови изложби и проекти включват „Черноморски портрети“, показващи малките обитатели на Черно море, заснети отблизо, и „200 мига от реалността“, разглеждаща фотографията като променлива между  технологичната и културната трансформация в настоящето, и още много други.

Книгите като естествено продължение на фотографията му

Михаил Заимов структурира погледа си и отвъд обектива, директно върху страници. Пише  книги като „Черноморски диалози“ и „Созопол в образи и думи“, съчетавайки текст и фотография. Кратките и лични размисли са още един пласт към обяснението в кадри. Те са почти като записки след гмуркането, които израстват във философии за природата, света и взаимоотношението с човека.

Общото между всичко, което прави, е, че търси дълбочината не само под водата, а и в смисъла на това да останеш верен на себе си.

Михаил Заимов е подводният Вергилий, който те превежда през един почти извънземен и невиждан свят, помагайки ти да осмислиш екзистенциалния хаос и да преминеш през него, без да се изгубиш. Той е роден през 1967 г. в София. Завършва L’Académie des Beaux-Arts в Париж и се превръща в личност с много лица: един от най-известните подводни фотографи у нас, морски пътешественик, художник, журналист, водещ на предаването „Култура.БГ“ и творец, който не провокира, а разказва чрез тишина, дълбочина, статичност и необятност.

Домовете, в които се влюбихме заради аквариумите

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.