„Повелителят на мухите“ се завръща – нова BBC адаптация изследва мрачната страна на човека
Запознай се с четиримата герои и проследи как човешката природа се разкрива зад фасадата на невинността
„Повелителят на мухите“ – литературният шедьовър на Уилям Голдинг от 1954 година – има нова екранизация.
Продукцията е на BBC, а сценарист на 4-те епизода е Джак Торн, създателя на миналогодишния телевизионен хит „Юношество“ (Adolescence). Всеки от епизодите е фокусиран върху един от централните персонажи – Ралф, Прасчо, Саймън и Джак, и предлага психологически прочит на смущаващия сюжет за разпада на една цивилизация. Романът всъщност е нещо като пародия на порядъчната викторианска литература, в която главни герои са добрите британски момчета. Дори има такъв роман – „Кораловият остров“, в който няколко деца изграждат цивилизовано общество. Уилям Голдинг е преживял ужасите на Втората световна война и не вярва в подобни утопии. „Ние сме жестоки по природа“, смята писателят и превръща „Повелителят на мухите“ в дисекция на човешкото падение – доказателство, че всеки носи злото в себе си.
Сюжетът разказва за група британски момчета, които претърпяват самолетна катастрофа и се озовават на необитаем тропически остров. Без възрастни, които да ги напътстват, те трябва да се самоорганизират. The Guardian пише: „Голдинг предсказа свят, в който логиката (Прасчо) бива заглушена от агресивния популизъм (Джак).
В ерата на социалните мрежи неговият остров е навсякъде около нас“.
След като повдигна огромна вълна от реакции и възхищение за реалистичния и задълбочен психологически портрет на днешната младеж със сериала „Юношество“, Торн прави дързък ход, посягайки именно на „Повелителят на мухите“ – очевидно темата за младежкото поведение, токсичната мъжественост и загубата на невинността продължава да вълнува сценариста. Минисериалът вече имаше премиера в Обединеното кралство, а реакциите на критиката са смесени. Голямо е възхищението от актьорската игра на групата млади таланти, повечето от които правят дебют в сериала. Дебатите са по-скоро около разликите между екранния сюжет и оригинала – вечната тема при всяка филмова адаптация.

„На сценария му липсва онзи първичен ужас, който присъства в романа на Уилям Голдинг. Торн подхожда с по-голяма емпатия към момчетата, отколкото самият автор“, пише един от авторите на The Guardian.
Всъщност сериалът дава по-пълна представа за персонажите, тяхното минало, мотивацията им.
Оригиналната музика на Кристобал Тапия де Веер (композитора на The White Lotus) допълва напрегнатия сюжет и атмосферата. Основната тема и допълнителната музика пък са дело на Ханс Цимер и Кара Талве.

Засега най-достоверната адаптация на „Повелителят на мухите“ остава тази на Питър Брук от 1963 година. Режисьорът събира 34 обикновени момчета от британските училища и ги потапя в снимачния процес в Пуерто Рико, без да им дава реплики за наизустяване и сценарий. Брук им обяснявал сцената, след което заснемал реалистичните им спонтанни реакции и импровизации.
Седмиците игри и изолация превърнали момчетата в „истински диваци“.
Процесът прилича не толкова на режисура, колкото на социален експеримент, в който невинността се изпарява в реално време. Черно-бялата естетика допълва усещането, че версията на Брук е най-близка до духа на Уилям Голдинг. За съвременните зрители обаче, които търсим психологическа драма, актуален поглед върху детските травми и съвременната емоционалност, минисериалът на ВВС обещава пълноценно изживяване. „Повелителят на мухите“ е достъпен за българските зрители в платформата Мах.
Драконите се завръщат – първи тийзър за трети сезон на „Домът на дракона“
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.























