The Local: Симоне Чивитило

Трите предмета, които са неотлъчно до него

Преди 14 години Симоне Чивитило пристига в София от малък град край Неапол

с багаж от три години радио опит, организирани събития и една голяма страст към музиката. Идва по любов, но остава заради нещо друго: свободата да създава. В София тогава има място за експеримент, ентусиазъм без предразсъдъци, възможност да тръгнеш отначало без тежестта на „вече всичко е направено“, която носи италианската сцена. Симоне започва да строи това, което не намира тук – общност, която не само говори за култура, а я прави. Случайно (или не съвсем) попада на мазе в София. Харесва го и го превръща в Bobbina. Това не е клуб или културен център – Симоне го описва като организъм, не механизъм. Програмата се ражда от колаборации и споделен интерес.

„Всяка сцена е артист, публика и физическо пространство – като куче, което си хапе опашката, и там където захапва е самото пространство“,

обяснява той. Ако хората разберат, че всичко се връща при тях, магията работи. В Bobbina се случват изложби,  музикални събития, частни партита, кинопрожекции, премиери. Има годишни карти на символична сума, с които хората получават достъп до календар, newsletter, отстъпки, но най-вече – дават шанс на пространството да действа и да им връща това, което „още не знаят, че искат“. Симоне е DJ и свири на различни инструменти. Групата му Ropotamo CO е неговото семейството тук от осем години. А неговото място е Bobbina – нещо като нищо друго в града. Срещаме се там, за да ни покаже три предмета, които са важни за него.

Тапи за уши

Това е едно откритие, което направих по време на пандемията, когато се разболях от Covid и разбрах, че ушите ми са по-чувствителни от нормалното.

Тогава разбрах колко е важно всеки човек, който се занимава със звук и музика, да се защитава.

В клубовете няма дълбока култура относно това как публиката да се предпази от прекалено силен звук или некачествени sound системи, а това влияе на нервите на човек. Живеем в свят, в който има всякаква информация, отвсякъде звуци. Тези тапи са истинска грижа за себе си.

Чантичка

Още от детството това ми е като малък фетиш. Обичам малки чанти с малки джобчета. В тях можеш да си сложиш всякакви неща. Идеята ми винаги е била малко апокалиптична, че ако нещо се случва, аз винаги мога да имам нещо вътре, което да ми е полезно.

Не съм параноик, но бях вдъхновен от сериала „Макгайвър“,

който даваха в Италия навремето. Той е този човек, който можеше да създава всякакви неща от малки предмети. Най-странното нещо, което съм носил преди години, беше малка лупа, с която може да се запали огън. Тази чантичка е подарък от баща ми. Винаги към него се обръщам да ми подари нова, когато старата се износи.

Бобина

Тази бобина я открихме с моите приятели под два метра боклук, когато почиствахме пространството. Изведнъж излезе това механично чудо и сега представлява нашата метафора за едно културно пространство, което, за да функционира, има нужда не само от финансови ресурси, но и от хора, от човешката сила, която бута и прави така, че нещо да се върти.

Хората са двигателя.

А ентусиазмът им е токът, който го захранва.

The Local: Емануил Сергиев – Кайнеца

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.