3-минутен урок по висене

Беше  началото на август. Поредният  нажежен до червено  ден от лятото  си отиваше. Негово Величество Слънцето отдавна се беше прибрало и заслужено релаксираше далеч от хорските погледи и цялата градска суета. Вечерната пелена беше заела място си на стартовата права и след секунди щеше да се спусне и да обгърне всичко наоколо.

Въздухът, който допреди час не помръдваше и на милиметър, с нетърпение чакаше вечерното си рандеву с вятъра. Бяха се уговорили да потанцуват и да подарят сърдечна, разхлаждаща прегръдка на  всички онези жители и гости на града, които тепърва планираха да се потопят в  магията, сливайки се със сърдечния ритъм  на нощна София…

Тази вечер навън обаче щеше да  мине без нас. Решихме да  балансираме и да се прибираме по-навреме.

Без  ни най-малко колебание относно превозното средство, което да използваме, неусетно се озовахме пред  метростанция „Сердика“. Мотрисата ни дойде със скоростта на светлината, вратите се отвориха с реверанс, а  „домакинът“ ни подкани най-учтиво. Вътре си беше доста  рехаво. Нямаше  и помен от пътникопотока, който щурмува влакчетата в час пик. Въпреки това ние избрахме да се присъединим към отбора на правостоящите. Преди нас същият съзнателен  избор беше направило и едно слънчево семейство. Двамата родители на обща възраст не повече от 70 стояха със светещи лица един към друг, зорко наблюдавайки, подкрепяйки  и любувайки се на плода на своята любов – момиченце на около две, чийто поглед бе като същински  събирателен  пункт на очарованието, радостта, вярата, оптимизма  и свободата на пътешествието, наречено  ЖИВОТ.

Досущ като маймунче, то висеше на  кожените ръкохватки и с всичките си сетива се наслаждаваше на всеки миг от пътуването.

То присъстваше там и физически, и ментално, и духовно, и емоционално – безплатен лукс, който повечето хора, забързани в лудостта на делника, просто не си позволяваме да си подарим.

А ако ние не го направим за себе си, кой друг? Само и единствено ние можем да си подарим време и да превърнем мъничките ежедневни мигове на наслада и радост в наистина такива. 

В повечето случаи какво правим ние?

Глътваме на крак любимата си напитка рано сутрин и ако  сме успели да  построим кулата със задачки за деня, в съзнанието ни те вече са започнали да  тиктакат… А бихме могли да изпием нашата си чаша на открито под акомпанимента на птича соната, подарявайки пълен екстаз на сетивата си, или просто да й се насладим в компанията на любим човек…

Докато пътуваме към офиса, вместо да утоляваме жаждата си с капчиците красота от природата в багри, звуци и аромати, ние незнайно защо решаваме да отворим онова така познато ни пространство, рамкирано с четири края, и да започнем работния ден далеч преди старта му.

Срещите с приятели след работа – в повече случаи, нека си признаем, ние присъстваме на тях физически несъмнено, но ментално в един момент пак започваме да строим кули, да подреждаме, да пренареждаме, да приоритизираме… а  това са истински  моменти за  отмора и релакс, за емоционално, ментално и духовно общуване с хора от нашата порода  от  нашата кръвна група.

Ако не се осъзнаем и не излезем от порочния кръг, който сами си създаваме, може да се въртим в него до третото пришествие, а животът не e хронометър, който може да спреш, когато на теб ти се прииска, и да пуснеш, когато си на кеф.

Той си върви само напред и ако ти не съумееш да го живееш истински, никой, ама никой няма да ти е виновен. Хората са така устроени, че винаги си намират и ще си намират  оправдание – за всичко. И, разбира се, те не са виновни за нищо, дори и за собствения си живот.

Животът обаче, запомнете, е такъв, какъвто човек сам си го направи. Много лесно е да мрънкаме и да се оплакваме един на друг, че животът  не е справедлив към нас. За съжаление много малко хора си дават сметка, че всичко зависи от тях, от тяхната  вътрешна нагласа, от подхода към хората, от стремежите, мечтите.

Така че, мили мои пораснали приятели – режисирайте вашата житейска лента  така, както сърцето ви нашепва, и заглушавайте страничните гласове, които се опитват и винаги ще правят опити да сложат ръка върху вашия контролен пакет акции.

–         Следваща спирка: Константин Величков.

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРАКТИЧЕСКИЯ УРОК ПО ЖИВЕЕНЕ, МАЙМУНЧЕ !

За три минути бях на две места, и то какви само – до кристалночисто планинско поточе и до огромна камина с гонещи се пламъчета.

Ако и вие срещнете вашето майнунче някъде, поздравете го от мен и нито се губете, нито се намирайте в погледа му. Просто се уверете, че в него  разпознавате себе си.

Ето как да си подсладиш живота.