Мечо Пух на 100 години
Разбери каква е истинската история на любимото мече, което взима името си от лебед и дори не е британско
Има едно малко жълто мече, което е така сладко, глуповато и искрено,
че не може да не предизвика усмивка у всеки. Разбира се, че говоря за Мечо Пух. Той носи специален чар, нещо, което е сякаш необяснимо, но което го прави любим герой на мен и на поколения и поколения деца. Колкото и да не ни се вярва, днес това мече навършва точно 100 години! Какво знаем за него отвъд анимацията на „Дисни“? Посвещаваме днешния ден на Мечо Пух, на безгрижното детство и игрите и се потапяме в света на Стоакровата гора, за да разберем повече за това
„мече с много малко ум“, но голямо сърце.
А защо точно днес? Светът отбелязва за рождена дата на Мечо Пух деня, в който се ражда неговият създател – британският автор А. А. Милн (18 януари), но на 14 октомври 1926 г. той за първи път публикува „Мечо Пух“ – детска книга за мече и неговите приятели, които живеят в Стоакровата гора. Илюстрирана от Е. Х. Шепърд, историята и героите ѝ се превръщат в световна класика почти мигновено.
Милн черпи вдъхновение от сина си Кристофър Робин Милн и от плюшените играчки, които изпълват детската му стая. Авторът и съпругата му Дафни подаряват на Кристофър плюшено мече за първия му рожден ден от универсалния магазин „Хародс“. Гората „Ашдаун“ пък, близо до семейния дом в Съсекс, е вдъхновила създаването на Стоакровата гора. Макар че авторът му е британец,
Мечо Пух не е британско мече, а името му е заето от един лебед.
Ето историята. Оригиналното име на мечето е Winnie the Pooh. Името „Уини“ води началото си от една черна мечка в Лондонския зоопарк. Лейтенант Хари Коулбърн, канадски войник и ветеринарен лекар, купува от един ловец черно осиротяло мече за 20 долара от спирка на влака в Уайт Ривър, Онтарио, през 1914 г. Коулбърн кръщава мечето, което между другото е момиче, „Уинипег“, наричано с прякора „Уини“, на името на родния си град в Канада. Когато е изпратен във Франция по време на Първата световна война, той оставя Уини в Лондонския зоопарк, където мечето се превръща в любима атракция. Кристофър Милн е сред децата, които посещават Уини – най-кротката и най-добре възпитаната мечка в зоопарка. Мечето Уини почива през 1934 г. на 20-годишна възраст, което е с две години повече от средната продължителност на живота на американската черна мечка в дивата природа.
Плюшеното мече на Кристофър обаче се казва Едуард. Пух е името, което Милн и синът му дават на един лебед, който срещат по време на почивка. Авторът пише: „То беше отдавна и като се сбогувахме с Лебеда, ние си взехме името обратно, защото мислехме, че то повече няма да му трябва. И когато новото мече Едуард поиска едно галено, прекрасно име, име, което да вълнува и да е измислено само за него – Кристофър Робин изведнъж го нарече Пух“.
Пътят към „Мечо Пух“ започва през 1924 г.,
когато Кристофър Робин и едно безименно мече за първи път се появяват като герои в поетичната антология на Милн от същата година, озаглавена „Когато бяхме съвсем малки“. През 1925 г. Милн написва разказ за вестник London Evening News, озаглавен The Wrong Sort of Bees, в който участват Кристофър Робин и Мечо Пух. Той вдъхновява и първата глава на „Мечо Пух“. Пух се завръща в стихосбирката на Милн от 1927 г. „Сега сме на шест“, последвана от „Къщата на ъгъла на Пух“ през 1928 г. и десетки одобрени продължения от различни автори.
Не всичко обаче е толкова розово. С напредването на възрастта отношенията на Кристофър Милн с баща му и литературната му слава се усложняват. Кристофър получава световна слава, която обаче никога не е искал, и се чувства сякаш баща му се е възползвал и е продал детството му. Милн, от своя страна, е ветеран от войната, който се завръща с това, което днес бихме нарекли посттравматичен стрес, и открива в Стоакровата гора свят, далеч по-приятен от този, който той е преживял и който започва да ненавижда. Авторът пише поезия, криминални романи и пиеси за Уест Енд и иска да бъде запомнен с разнообразието на своето творчество, а не с една единствена детска книга.
Нищо обаче не може да спре световния успех на „Мечо Пух“.
Интересен факт е, че Кристофър Робин подарява оригиналния си мечок и четири от другите животни на американския издател на баща си, Е. П. Дътън, отчасти за да помогне за популяризирането на книгите в САЩ. Така те са изложени за обществеността в Нюйоркската публична библиотека от 1987 г. до днес.
Историите за Мечо Пух са преведени на около 70 езика, включително каталонски, тайски, есперанто и латински и са продадени в
над 50 милиона екземпляра до днес.
Популярността на Пух се простира далеч отвъд книгите, обхващайки филми, телевизия, игри и играчки. В сърцето на всяко непораснало дете също винаги ще има място за Пух.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
