Бар хопинг, пъб кроулинг или чиста проба обикаляне на кръчмите?

Пулсът на нощния град през очите на Лора Младенова – и как една мода променя питейните навици

„От кафе на кафе и от бар на бар, на тия игри всички знаем, че съм цар!“

Едно парче на Шамара и Ванко 1 от ранните 2000-и се заявяваше по този начин, а на мен тогава това ми звучеше като едно крайно безсмислено и празно съществуване, което служи само за показ пред хората. Така и не разбрах кое му е хвалебственото на демонстрирането на жизнен стандарт, който се харчи безцелно. Затова и не изпаднах във възторг, когато традицията, наречена „бар хопинг“ или „пъб кроулинг“ започна да навлиза по-застъпено в България или поне в големите градове, където има множество опции от заведения за обикаляне.

Спомних си и как майка ми още от малка все ми казва: „Ти някаква бардама ли ще ставаш?“,

когато прекарам твърде много време във формат „пийване с приятели по кръчми“. Но дали не подходих с предразсъдък? В буквален превод и bar hopping, и pub crawling означават „обхождане на заведенията“, но в маркетирането на заниманието винаги се използва транслитерацията на понятията, а не това българско название.

Може би именно с цел форматът да звучи като част от съвременната градска и тренди култура, а не като губене на време по кръчми, фокусирано ексклузивно върху наливането с още и още алкохол. На практика заниманието представлява няколко часа, в които групово се посещават серия от различни барове за по една напитка и се продължава нататък. Всъщност терминът, а вероятно и традицията произхождат от Великобритания, макар че няколко държави биха спорили над авторството. В редица британски градове в рамките на конкретни улици, площади или квартали са концентрирани много на брой и същевременно малки по размер барове, пъбове и кръчми. Тази инфраструктура позволяват както лесното отскачане от едно до друго място, така и събирането на постоянна клиентела от посетители,

на която понякога ѝ доскучава и решава да разнообрази вечерта набързо, след което да се завърне триумфално в този бар,

който припознава като свой втори дом. С течение на времето и туроператори, и местни екскурзоводи, и съдържатели на заведения се досещат, че могат да превърнат навика в събитие, дори в туристическа атракция, чрез която да привличат приходящите в града да консумират повече… И да не са годни да си тръгнат още на следващата сутрин. Неслучайно пъб кроулингът става особено популярно занимание след началото на XX век заедно с възхода на авиокомпаниите и съответно на международния туризъм и на миграционните процеси. Освен очевидно към консумацията форматът е насочен и към създаването на възможност за бърза и лесна социализация между новите лица в града, както и между тях и местните.

Различните заведения си изграждат собствена програма. Тя се изразява както в асортимента от предлагани за целите на мероприятието напитки – бира, текила, уиски вина и т.н., така и от различни занимания, с които е свързана обиколката. Например: в първото за вечерта заведение посетителите трябва да гаврътнат напитката си на един крак, във второто да мълчат, в третото да кукуригат като петли и тъй нататък, докъдето всъщност им стигне въображението. Нещо като пиянска игра, но не от характера на „Никога не съм…“ или на „Истина или риск“, защото те биха предполагали по-продължителен престой на едно и също място. Пъб кроулингът варира така, че да е подходящ за всеки вкус и за всеки джоб. Понякога участниците се превозват в луксозни лимузини или в парти бусове, друг път пък, особено в северните страни, където колоезденето така или иначе е основен начин на придвижване, баровете се обикалят на велосипеди, така че пийването да се съчетае и с физическа активност и време, прекарано на открито.

Сред най-популярните бар хопинг дестинации наред с Обединеното кралство са и Прага, Дъблин, Ню Йорк,

редица градове в Испания. И всяка популярна локация си има свой собствен маниер на провеждане. В Испания например пъб кроулингът е дневно, а не вечерно занимание и в него участват и жени едва от края на XX век. Типичният за страната алкохол, който се употребява по време на обиколките на заведения, очаквано е виното, а посетителите често пеят популярни национални песни, докато скитат от бар на бар. В Ирландия предводителите на групите от питейни ентусиасти понякога са местни артисти. Чехия, която също претендира за родина на традицията, се отличава с откриването на вечерта с напитки още преди посещението на първия за съответния тур бар, а самите напитки обикновено не са еднотипни и предразполагат смесването на алкохол.

Съществуват дори наръчници за бармани и за екскурзоводи как да направят една вечер, посветена на бар хопинга, наистина интересна и запомняща се. (Доколкото можем да говорим за помнене на другия ден, предвид количествата, които участниците вероятно ще погълнат.) Но не само за тях, но и за посетителите, на които пък се препоръчва да хапнат предварително, да са отпочинали и да се хидратират добре, така че забавлението им да не приключи преждевременно, нито пък да се превърне по-скоро в злополучна обиколка на баровите и градските тоалетни. Съветите към организаторите пък включват групата да бъде настанена на бара, така че да може да общува с персонала на заведението, заедно с всяка алкохолна напитка да се сервира и чаша вода с цел избягване на горепосочения (д)ефект, да се разработят специални предложения, които са знакови за съответното заведение и вниманието да се насочва към тях, така че посетителите да не се объркат да вземат джин в бар, известен с великолепната си селекция на уиски. Дори проучването ми и узнаването на всички тези факти и истории така и не ме накара да припозная идеята за пъб кроулинг като нещо свое или дори вълнуващо и любопитно.

Когато говорим за употреба на алкохол, мен винаги ме е привличал философско-социалният ѝ характер,

който изисква определена статичност, а не изморителни обиколки по заведенията. Никога не ме е привличала идеята за пиене заради самото пиене. Любими са ми онези вечери, в които мога да седна с един или няколко познати или приятели на пейка, в пъб, в бар или в домашна атмосфера, да избистрим всички теми на света, да прескачаме от една в друга, да се замеряме с дълбоко лични истории и още по-дълбоко абсурдни теории за света и в крайна сметка на финала на вечерта да се разделим още по-близки, отколкото изначално сме били. Отстрани може да върви готина и относително тиха музика, която позволява съдържателен диалог, или да тече някой любопитен мач, на който да хвърляме по едно око между сладките приказки.

Всичко това трудно се съвместява и е почти изключено да се постигне в тълпа от подпийнали непознати, които кукуригат, пият на един крак, пеят народни песни и не се задържат повече от половин час на едно и също място. Затова и „не, мерси!“ беше първата ми асоциация. А и за България пъб кроулингът е все още относително нова активност, която придоби истинска популярност едва след серията от локдауни преди няма и петилетка. Следователно той просто не е милениалската питейна традиция, защото при случването му ние, 90-арските деца, масово вече си бяхме изградили друг маниер на алкохолна консумация. Характерният пъб кроулинг ентусиаст в България е или чужденец – пътуващ насам или заживял тук, или човек, роден на прага на новото хилядолетие или маааааалко след него.

А най-най-типичният образ на групата са студентите по програмата „Еразъм“,

които пък съчетават и двата типични белега. И се чуват отдалеч, през девет бара в десети. Все още е най-вероятно да срещнеш такива групи в столицата. Независимо дали ни харесва или не, и бъдещето, и културата, пък била тя и питейната, винаги принадлежат на следващите след нас, по-младите от нас. Можем или да се адаптираме, или да си мрънкаме по къщите, или да си отвоюваме някои „свои“ местенца. Понеже влиянието на пъб кроулинга в баровата среда вече е видимо и все по-рядко се откриват уютни барове с – ако мога още веднъж да цитирам рап парче от моето време – „тиха музика и малък джеймисън“, за сметка на шумни, пъстри и динамични места с фасилитирани забавления.

В скорошен разговор с група студенти в Холандия, които до един се оказаха почитатели на пъб кроулинга, се поинтересувах какво привлича тяхното поколение към тази концепция за прекарване на вечерта. И от получените отговори установих, че както и в много други случаи, се оказвам много по-близка до аргументацията на мислещите различно от мен, отколкото съм предполагала изначално. Двайсетинагодишните ми събеседници бяха единодушни, че

предпочитат импровизирания пред организирания пъб кроулинг, който според тях е за новобранци.

И че го правят, защото биха искали да се поразходят и да съберат евентуални нови приятели и впечатления за потенциални нови любими места, преди в крайна сметка да се оттеглят в сегашното си „свое“ място, за да завършат вечерта именно в тихи и дълбоки разговори. О, да, и още нещо – че „за разлика от вас, милениалите, ние не можем да си представим, че ако ни се движи, ще отидем на дискотека, както сте ходили вие като студенти, там е шумно, има тълпи и не можем да си говорим спокойно“. Така че отново отбелязах наум за себе си, че е редно преживяванията да се пробват, преди да се отричат с предубеждение. Ще го направя скоро и препоръчвам същото.

Места за бира в София, където чашата винаги е наполовина пълна

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.