Прецизна и безпощадна дисекция на любовта – гледай „Отблизо“!
Викаме за блиц разговор любимите ни Александър Сано и Луиза Григорова-Макариев, за да ни разкажат за постановката "Отблизо" - заглавието, което не трябва да пропускаш този сезон
Съществува ли любовен четириъгълник?
Има ли безрезервна любов? Мъжка солидарност? В живота на всяка жена над 35 ли се появява „една по-млада“. „Отблизо“ е безпощадна дисекция на любовта, гарнирана с лъжи, изневери, ревност, страст, сълзи и много смях.
Постановката от Патрик Марбър е хит на театралната сцена, а от този сезон може да гледаме леко обновената й версия, в която вулгарният език е спесетен, но блестящата актьорска игра не! Режисурата е на Антон Угринов, преводът на Сава Драгунчев, сценография и костюми – Елис Вели, музика от Калин Николов, а в ролите са любимите ни Луиза Григорова, Башар Рахал, Александър Сано и Любомира Башева.
И точно по повод заглавието, което не пропускаме за нищо на света през октомври, каним при нас Александър Сано и Луиза Григорова-Макариев, за да ни разкажат защо „Отблизо“ е толкова специално преживяване. Виж какво ни споделиха или разгледай програмата на „Théatro отсам канала“ тук, за да запазиш билет за следващата дата. Октомври обещава да бъде вълнуващ!
В какъв етап ви заварваме в момента – всеки да се похвали с нещо?
Сано: В етап на много творческа работа върху новите ни проекти. Става въпрос за театър, филми, театър, филми, малко телевизия, малко музика, филми и пак театър.
Луиза: В предпремиерно-репетиционен, ако мога така да се изразя. Подготвяме нов спектакъл, играем както в София, така и по страната почти всеки ден. Общо взето лудницата, но хубава лудница.
Ако трябваше да опишете „Отблизо“ с две изречения на някой, който никога не е чувал за постановката или не я е гледал?
Сано: Прецизна и безпощадна дисекция на любовта, гарнирана с екстра чувство за хумор.
Луиза: Четирима души, борещи се за щастието и любовта си, чиито съдби се сблъскват, събират, разделят…
Разкажете за вашите герои в представлението?
Сано: Моят герой в „Отблизо“ се казва ДАН. Той е… елате да гледате и ще разберете.
Луиза: Моята героиня в „Отблизо“ се казва АНА. Тя е крехко на пръв поглед същество, но истинско диво животно във вътрешността си. И в крайна сметка просто човек, който иска щастие.
Страстта и привличането могат ли да се превърнат в отровни понятия?
Сано: О, да! При това много лесно, особено, ако не си наясно със себе си. Имаш ли емоционален недостиг и неправилна самооценка, почти сигурно ще объркаш нещата.
Луиза: Сбърканата любов може да остави по-тежки белези и от омразата. Същото е със страстта.
Колко човека са нужни, за да се объркат нещата в любовта?
Сано: Доста често, дори и само двама са достатъчни.
Луиза: Според мен и един може да го направи.
Сексът и страстта ли водят по-лесно до крайностите в любовта?
Сано: Не е задължително. И двете неща са красиви сами по себе си и Слава Богу, че ги има. Всичко зависи от хората.
Луиза: Мисля, че любовта е толкова крехка, че много лесно и всичко може да я обърка, особено когато е силна.
Тази тема винаги ме е вълнувала – как едно чувство може да предизвиква у теб вулкан от разнородни емоции и то едновременно.
Любовен четириъгълник, безрезервна любов и мъжка солидарност – вашият прочит на тези понятия, които виждаме в „Отблизо“?
Сано: Интересен е и този прочит. Хубавото е, че всеки ще открие негови си истини по въпроса.
Луиза: Силите в четириъгълника уж са по-разпределени и би трябвало по-малко да боли…дали?
Безрезервната любов може да те възвиси, но и да те убие. Мъжка солидарност – няма.
Ние ли избираме да се влюбим или любовта избира нас?
Сано: И двете са възможни варианти. Никога не можеш да си 100% процента подготвен на полето на любовта.
Луиза: Цитат от пиесата: „Винаги има момент – да се предам или да устоя“. Всички знаем, че го има, нищо, че често оправдаваме ситуацията с думите „Не съм виновен. Влюбих се“.
Колко е тънка границата между любовта и омразата?
Сано: Много. Това е едно и също нещо. Ако си „здрав“ ще видиш любов, ако си „болен“ опасността да се отдадеш на омразата е голяма.
Луиза: Много.
Вас някога обичали ли са ви така – крайна любов, гранична, объркана?
Сано: Хайде да не се фукаме сега…
Луиза: Да.
Защо хората да гледат постановката?
Сано: Защото е важно да поддържат и развиват собствената си култура с качествено изкуство, а нашето „Отблизо“ е точно такова.
Луиза: Когато аз гледах тази пиеса за първи път, беше на сцената на Драматичния театър в Перник. Бях на 17. Смях се, докато този смях не ми заседна в гърлото. Сега, 17 години по-късно, този текст ме вълнува, мисля го, обичам го, вече го и играя. Това е смисълът на театъра – да те вълнува. „Отблизо“ вълнува. И държи дълги години.
Филмът с частица от душата на Гунди – „Легенда за любовта“ трябва да бъде гледан!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
