Един куфар и един билет

“Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи.”
Блага Димитрова

Все по-малко е странно да поискаш маса за един, да заведеш небрежно собствената си компания на кино/театър или просто да скиташ из улиците, докато ти се проясни мисълта. Висш пилотаж обаче в уроците по самодостатъчност е пътуването, което отсега искам да кажа, че не означава непременно всеки път, винаги, навсякъде, изобщо 24/7 да си отшелник, а да пробваш да разбиеш една бариера в зоната на комфорта, която е много непропусклива към нови възможности.

Спестяваш нерви и усилия
Всички уговорки и компромиси в избора на дестинация, синхронизирането на отпуски и неизбежното разминаване в нечие искане – дали да е за цяла седмица, дали да спите в хотел или хостел, дали самолет или кола… тръгнат ли двама на път, има повод за изхабени нерви.

От друга страна, да няма с кого да се съобразяваш освен със себе си е крайно освобождаващо усещане!

Ще ядеш където и когато искаш, ще спиш по твоя преценка и няма да бързаш заради нищо и никого.

Осмеляваш се, следователно съществуваш
Каквото и да си говорим, смело е. Ще трябва да отговаряш на чуждите реплики, да обясняваш, че не си изперкал и не планираш да се превръщаш в самотна кукувица и сам на себе си да докажеш, че можеш да се справиш. Защото, ако се залуташ и изгубиш, няма на кого да разчиташ освен на себе си. Когато пътуваме с други хора, някак естествено се отпускаме, че има кой да ни спаси във всяка една ситуация. И със сигурност пътуването сам ще ти даде увереност, че ти можеш да се справиш с всичко – от транспорта в непозната държава до липсата на близък човек. Свобода от чужд авторитет и от обществени норми тип „не е приемливо да ходиш сама на майната си“.

Ще срещнеш нови хора (или пък няма)
Всичко зависи от потребността в конкретния момент. Пътувайки с компания, някак не ни хрумва да завържем нови познанства, а всъщност потенциални готини нови хора дебнат отвсякъде.

Може да се приютиш в някое кафе и неочаквано да се заговориш с местните, които са пълни с легенди и истории и знаят много повече от всяко туристическо мобилно приложение.

От друга страна, ако наистина искаш да спазваш обет за мълчание, сега е твоят шанс напълно да насочиш погледа си навътре.

Улавяне на настоящето
Пътувайки сам, времето придобива съвсем други измерения и е много любопитно да го усетиш. Всеки един миг е неизмеримо пъти по-наситен, защото си сам и наблюдаваш така, както рядко ежедневието ти дава възможност. Фокусът ти е способността да се концентрираш, да попиеш, снимаш, вкусиш и усетиш е странна бърканица от емоции – хем искаш да го споделиш с някого, хем си сам. Води си дневник всеки ден и забележи всички фази, през които сетивата ти са преминали. Тотално нова перспектива за завиждане!

И сам воинът е воин
Ние сме забравили какво е да сме сами в пълния смисъл на думата. Дори да не сме на среща или работа, сме забити пред лаптопа/телефона и виртуално контактуваме с други хора.

Пътувайки сам, ще се преоткриеш като приятна компания,

ще си бъдеш самодостатъчен в музеите, кафенетата, оживените от туристи и глъчка улици, ще изживееш интензивен вътрешен диалог, все едно си на първа среща със себе си. Усмихвам се при мисълта да си мълча цяла седмица, докато откривам нови гледки и хоризонти.

Цял живот пътуваме към другите, понякога е хубаво да отделим време за пътуване към себе си.

Пътувай из България!