И ние чат-пат избухваме с градски сленг и ти представяме най-често употребяваните изрази сред нашите си агенти

Всички се сещаме за онези стари рап филмчета, в които тъмнокожите братя от гетото се опитваха да обяснят на белите новодошли, че всъщност bad означава нещо много готино, а не нещо лошо. Е, и по родните градски ширини си имаме сленг, който изумява чужденците, а родителите ни докарва до малка водка и кутия цигари. Не твърдим, че да се говори така е политически корект­но, но пък е факт и затова ти подсказваме някои от най-популярните изрази, които ще чуеш от караулката до метростанция „Обеля“. Намасте!

К‘во става? – К‘во или к‘о става е универсален поздрав още щом влезеш на варненското пристанище, та чак до македонската граница. Той е като Hello на Адел, като aloha при хавайците и като „со керес?“ при ромите. Сещаш се как кучетата се подушват под опашките за здрасти, е, това също е „к‘во става“. Поздрав – нещо, като „здравей“, „как си?“, „какво правиш?“, „наред ли е?“, „добре ли си?“ и всичко това събрано гениално в краткото и превъртяло отдавна играта „к‘во става?“. Остроумните отговори на кой какво му става ще ти ги спестим, но ние те съветваме в отговор на този древен въпрос да кажеш библейското…

Всичко точно! – Всичко е точно или по-старото и вече не толкова популярно „всичко чук“ е отговор, който се е давал още в Куртово Конаре при връщане на рестото от лелката в бакалията. То се използва и до днес по градове и паланки като символ на добро здраве, жизнен просперитет и задоволителен полов живот. Всичко да ти е точно е състояние постижимо, за разлика от следващото и не толкова задоволително…

Нек‘во ник‘во – Изключително се забавляваме при мисълта как ще обясниш на чужденец израза „нек‘во ник‘во“, както и „всичко чук“. И ако „всичко чук“ приблизително би звучало, като everything  hammer, то „нек‘во ник‘во“ е като „горе-долу“, но с по-негативен оттенък и само един балкански субект може да знае какво е да му е „нек‘во ник‘во“.

Да, точно като Божинката – „човек само когато знае какво му е, само аз си знам к‘во ми е“. Е, същата работа.

Пръсна, мега, кърти, супер яко – Ако чуеш някой от следните изрази, както и „цепи мрака“, „разцепи“ и т.н., да знаеш, че те не са свързани с пръскане на дънки, нито с цепене на дърва. „Мега“ не е име на нова звезда в Слънчевата система, а „разбива, кърти и извозва“ няма общо с горните слова. Те всички означават, че нещата са супер, че си направил нещо изключително добре и са вербално поощрителни словосъчетания, както и израз на непрео­долимо щастие и върховен вътрешен комфорт.

Слабо, супер зле, мега греда, е‘аси ташака – За разлика от предишните, тези изрази вещаят буря и негативизъм. „Слабо“ не означава стройна физическа форма, а по-скоро – никак не е добре, ама (още един сленг) – „грам не е добре“. „Супер зле“ на практика е взаимоизключващо се словосъчетание, но на кой му дреме. Важното е, че не е нито супер, нито зле, то просто е „супер зле“, демек много, ама многооо прецакано. Същото е и с „мега греда“. Това е толкова голям карък, тотална липса на късмет, невървеж, кутсуз, малшанс и т.н. Сещаш ли се как Болт печелеше всички титли на планетата, беше бог в атлетиката, непобедим и абсолютен шампион. А сещаш ли се как реши да закрие кариерата си точно на световното в Лондон, където обаче не успя да спечели финала на 100 метра. Голямата звезда завърши трети с време 9,95 секунди и бе детрониран и абсолютно издухан от Джъстин Гатлин – новия световен шампион. Е, това се казва „мега греда“, както и по-негативното „е‘аси ташака“.

Тотал щета – Ураганите „Харви“ и „Ирма“ са олицетворение на този израз. Той означава пълна, безапелационна и абсолютна разруха и загуба. Дори и да не е толкова драматично, пак си е гадно да ти се наложи да го използваш. „Тотал щета“ е по-големият брат на „мега греда“ и е значително по-кофти, ако се наложи да се намеси. Да те зареже гаджето, да те изключат, да видиш дома си след тридневно парти с бельо по лампите и кисело мляко във ваната, да си изгубиш портмоне, ключове, пари и поста. Всичко това е „тотал щета“.

МА, Чов(и)ек, Айляк, Коп**е, Лек, Бро, Брат, Майна, Луд и т.н. – Лексикално и граматически това са имената на всичките ти приятели и приятелки. Те са универсални и се чудиш как още не са ги вписали в кръщелните свидетелства. Кой днес го интересува дали си Иван, Калоян, Драгомир или Петър, когато всички си викате по горния начин и животът е хубав. Компилацията от горните обръщения представя също и всички фолклорни области в страната, както и нейните географски особености и по-големи градове. От Ямбол, през Пазарджик до Пловдив и Горна Оряховица няма да сбъркаш, ако вместо да се излагаш с „Извинете, господине“, просто не си попиташ „Лек, как да стигна до тая магистрала, бе?! Мега лудницата, чов(и)ек…“.

За финал казваме, че и ние чат-пат избухваме с градски сленг, но като цяло сме фенове на книжовния език, поне в офиса и поне до пет часа следобед. За останалото знаем, че всичко е с времето си и се надживява. Както казваше една добра приятелка – „к‘вото такова“, така че се примиряваме и плясваме с ръце. Щом е, да е.

А може би е време да помълчим и да послушаме малко асансьорна музика.