Inner Space: Какво пречи на съня ни?
За нощите, в които поглеждаш часовника и пресмяташ колко часа ти остават до алармата
Случвало ли ти се е след период на стрес, когато мислиш, че нещата са се успокоили, да не можеш да заспиш?
Когато видимо няма проблем, но въпреки това нещо се отразява на нощния покой? Наред със стомашните неразположения, проблемите със съня често са сред първите сигнали за тревогите на съзнанието, неудовлетворението или потиснатите емоции. Ролята на съня е ключова за физическото и психическото ни благосъстояние, а със скъсяването на деня и навлизането в нов есенен ритъм темата за пълноценната почивка става още по-актуална. Липсата на сън се оказва сред най-коварните фактори за тялото и здравето ни и, уви, не е сред нещата, които можем да компенсираме. Сънят не е просто приятна пауза между два натоварени дни – той е времето, в което тялото и умът ни се възстановяват, а когато системно му отнемаме това право, последствията могат да бъдат сериозни.

По темата за този месец разговаряме с Мариета Байчева – психолог и позитивен психотерапевт, част от общността за терапевти hOUR SPACE Mental Health Hub. Мариета завършва висшите си образования във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, като първо се насочва към педагогиката, а след това и към психологията. Практиката ѝ е базирана на позитивната психотерапия – интегративен и транскултурен психотерапевтичен метод, който работи с вътрешните конфликти, актуалните и базисните способности, както и с баланса между различните сфери на живота. В следващите редове тя споделя примери от практиката си и няколко прости, но важни насоки за моментите, в които тялото е готово за сън, а умът все още отказва да спре. Приятно четене!
Проблемите със съня – когато мозъкът отказва да „изключи“
Автор: Мариета Байчева

„Толкова съм уморена, че цял ден си мечтая само да си легна. И когато най-после легна – сънят изчезва.“ Чувам различни варианти на това изречение все по-често. Понякога човек заспива лесно, но се събужда в три или четири сутринта и повече не може да заспи. Друг път тялото е изтощено, очите се затварят, а мислите сякаш точно тогава решават, че е настъпил най-подходящият момент да започнат работа. „Какво пропуснах днес? Какво трябва да направя утре? Защо той ми каза това? Дали детето е добре? Как ще се справя с парите този месец? Ами ако…?.“ И колкото повече човек си повтаря: „Трябва да заспя, утре ставам рано“, толкова по-буден става.
Обикновено мислим за съня като за нещо, което трябва да направим.
Всъщност сънят е нещо, което трябва да позволим да се случи. Не можем да се насилим да заспим по същия начин, по който можем да се насилим да станем от леглото и да отидем на работа. За да заспи, организмът трябва да получи едно много важно послание: денят приключи, можеш да отпуснеш контрола. А точно това понякога не се случва.

Представете си човек преди хиляди години, който чува шум зад дърветата и вижда хищник. В този момент няма време за дълги разсъждения. Организмът включва древната си система за оцеляване – сърцето ускорява ритъма си, мускулите се напрягат, вниманието се насочва към опасността. В тази реакция участва и кортизолът, един от хормоните, които ни помагат да мобилизираме ресурсите си при стрес. Хищникът обаче или си отива, или ситуацията приключва по друг начин. Опасността има край. Съвременните „хищници“ са доста по-упорити.
Те се казват срокове, кредити, конфликти, грижи за родители и деца,
несигурност, служебни съобщения, които пристигат в десет вечерта. И най-неприятното е, че можем да ги носим със себе си навсякъде. Включително в леглото. Тялото е легнало, но мозъкът още е на работа. Един мой клиент го описа много точно: „Сякаш в главата ми има радиостанция, която не мога да изключа“.

Нямаше една конкретна мисъл, която да го държи буден. Имаше десетки. Една свършваше и веднага започваше друга. Колкото повече се опитваше да ги спре, толкова по-настойчиви ставаха. Това е един от парадоксите при проблемите със съня. В един момент самият сън се превръща в задача. Човек поглежда часовника: 00:47. После 01:23. Започва да пресмята: „Ако заспя сега, ще имам пет часа и половина“. След още малко: „Останаха четири часа“. Вече не просто не спи.
Тревожи се, че не спи.
Така леглото, което би трябвало да бъде свързано с отпускане, постепенно може да започне да се свързва с усилие, очакване и напрежение. Затова първата важна промяна понякога е да престанем да преследваме съня. Ако лежим будни дълго време и усещаме как раздразнението расте, по-добре е да станем, да отидем в друга стая или да седнем на спокойно място, да почетем нещо ненатоварващо при приглушена светлина и да се върнем в леглото, когато отново усетим сънливост. Не е необходимо всяка минута в леглото да бъде битка със собственото ни тяло.

Също толкова важно е как стигаме до леглото. Не можем до 23:58 да отговаряме на служебни съобщения, да четем тревожни новини или да водим конфликтен разговор и в полунощ да очакваме мозъкът послушно да натисне копчето OFF. Между активността и съня е нужен преход. Той не трябва да бъде сложен. За един човек това може да е топъл душ, за друг – книга, тиха музика или кратка разходка. Може да помогне приглушаването на светлината и оставянето на телефона извън леглото. Не защото съществува магически вечерен ритуал, а защото повторението постепенно създава познат сигнал: за днес приключихме.
Много хора носят в леглото и всичко, което не са успели да решат през деня.
Тогава понякога върши работа един съвсем прост навик – преди лягане да запишем какво ни тревожи и какво трябва да направим утре. Не е необходимо да намерим решение. Достатъчно е да преместим задачата от главата върху листа. „Няма да го забравя. Ще се занимая с него утре.“

Има значение и какво правим с тялото си. Кофеинът късно през деня, алкохолът, тежката храна непосредствено преди лягане, липсата на движение или хаотичният режим могат допълнително да объркат съня. Обратно – дневната светлина, движението и сравнително постоянният час на ставане помагат на вътрешния ни часовник да различава по-ясно кога е време за активност и кога за почивка. А когато усещаме, че сме физически напрегнати,
няколко минути бавно дишане могат да бъдат по-полезни от поредния опит да „спрем да мислим“.
Особено ако издишването е спокойно и малко по-дълго от вдишването. Не е необходимо да изпразваме главата си. Достатъчно е да дадем на тялото възможност постепенно да излезе от режима на готовност.

Но има и още нещо важно. Не всяко безсъние е резултат от стрес и не всеки проблем със съня може да бъде решен с чай, дишане и по-малко телефон. Ако трудностите продължават, ако човек системно се буди през нощта, ако е изтощен през деня, силно хърка, има усещане за задушаване или сънят му е нарушен в продължение на седмици, е добре да потърси лекарска оценка.
Понякога зад безсънието стоят медицински състояния, лекарства,
хормонални промени или други нарушения на съня. А когато тревожността и непрекъснатото мислене са част от проблема, психотерапията също може да помогне. Сънят е странно състояние. Всяка вечер доброволно се отказваме от контрол върху света за няколко часа. Затова може би не е толкова чудно, че именно хората, които през деня непрекъснато трябва да държат всичко под контрол, понякога най-трудно успяват да го пуснат през нощта.
Не можем да заповядаме на мозъка си: „Изключи се!“.
Можем обаче постепенно да му покажем, че денят е свършил. Че задачите могат да почакат. Че не всяка мисъл изисква решение в два през нощта. И най-вече – че в този момент няма нищо, което трябва да бъде спасено, поправено или контролирано. Понякога сънят започва именно там – когато престанем да го изискваме от себе си и си позволим просто да бъдем в покой.
Inner Space: Личните граници
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

































редакторите