Нещата от живота

Пожелаваме си...

Не особено дружелюбната 2022 г. е към своя край и ние я изпращаме с лека въздишка и облекчение.

Война, природни бедствия, инфлация, остатъци от пандемия и какво ли още не бяха обичайният ѝ поздрав за всички нас през изминаващите 365 дни. Е, не ѝ се сърдим, защото всяка година с характера си, но в строен ред ти подреждаме какво бихме желали да ни се случи през следващата. Прогнозите ни са пожелателни и те съветваме да ги преглъщаш със солидно чувство за хумор и ирония, защото, каквото и да е било, е важното да го изпратим с усмивка. А и колко ще е хубаво чичо Милко от петия етаж да спре да кърти с бормашината сутрин в 8:00 – дано новата година ни го сбъдне това. Ето и още от wish list 2023:

Газът, приятели, газът

Втората половина на 2022 г. премина под един-единствен слоган, една единствена дума – газ! Русия резна кранчето на целия свят, най-вече на източната му половина, а ние трябваше набързо да узаконим една тръба, дето се строи дълго, после не тече дълго, а накрая ѝ заколихме агне и омесихме питка, когато на 1 октомври интерконекторът с Гърция официално проработи. Газът поевтиня с 34%, а България започна да получава необходимите ѝ пълни количества. За новата година обаче по тая тръба много наши приятели искаха друго да тече – желанията варираха от доларите в марки, през злато и шоколад до тройна малка сливова от Троян.

Ние пък си пожелаваме през 2023 г. да стигнем до момента, когато ще сме енергийно независими,

защото най-после сме се научили, че зелените източници на енергия са бъдещето и вместо в партийни куфари и мини купъри е време да инвестираме в енергията от възобновяеми източници. В Златна Добруджа и край морето не е нужно да наливаме още бетон, а ще е добре да налеем по някой и друг ветрогенератор, ей така – за късмет през следващите 12 месеца и най-вече – за живот на едни бъдещи поколения.

Ремонтите на вековете

Жълти павета нежно извити като морски вълни, счупени като сърцето ни след дискотека в 12 клас, и неравни като желанието ни да ставаме за сутрешен крос в ранни зори след няколко големи в КЕВА предишната вечер. Срам, позор и излагация са думи, ненужни пред гледка като тази. И точно в сюблимния момент, когато си мислим, че нищо не може да ни помогне, идва то. Единственото, което ще спаси ремонтите на вековете, единственото, което ще подкара петицата трамвай отново по булевард „Цар Борис“, безценното, което най-после ще завърши ремонта на „Шишман“ – негово величество чудото.

Да, приятелчета, само чудо може да ни помогне тези лопати, кирки и валяци и тези фирми да си свършат работата.

Ето защо за 2023 г. ние си пожелаваме молебен! Правилно чухте – предлагаме масов молебен пред Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“ и държим всеки да носи по парче я релса, я жълто паве, я част от тротоар от „Шишман“, за да ги осветим. Това ни изглежда единственият начин да сложим край на ремонтите и култовата фраза „хубаво е, ама не е готово“ да се превърне в „готово е и работи!“. Ако я чуем, лично обещаваме да дарим по една нова риза и няколко кебапчета на всички, от които зависи това. Чували сме, че така се прави.

По начина на водене

Политическата тема не ни е много тема, но виж, заявяването на мнение, зад което да стоиш, е нещото, което уважаваме до безкрай. Дали мнението е правилно или грешно – всеки сам си преценя, но да имаш характер в една крайно безхарактерна обстановка в последно време си е качество по всички параграфи. Точно заради това не мислим, че за всичко е виновен депутатът Христо, но усилваме парчето му до край и си казваме – позиция!

За новата 2023 г. си пожелаваме още песни като тази, силно изразени личности, силни мнения и думи, от които кожата ни да настръхне.

Дали леля Пепи ще каже, че киселото зеле струва 10 лева зелката и толкова! Дали ще обявят израза „мижав интерес“ за хита на 2022 г. и ще го запеем всички – от Кичка, през Панайот Панайотов до Молец и оркестър „Кристали“, дали някой някъде ще се разкрачва върху паметници на културата – това си е лично решение, но нека сме категорични в този живот! Думите трябва да тежат и да водят до структурни промени, за да не си кажем утре – „Добър вечер, дами и господа…удобно ли (ви) е?“.

Отново 94-та, отново Лепа Брена

Всички казват, че концертът на Лепа Брена през 1990 г. у нас на Националния стадион е бил най-голямото музикално събитие в историята на страната ни с публика от 100 000 души. Това, разбира се, не е особено вярно, защото капацитетът на стадиона не е точно този, но ако кажем, че легендите трябва да се повтарят – Лепа е останала в българската история, а народът буквално е полудял от кеф.

Случвало се е и искаме да се случи пак.

Като деца на демокрацията, отворили жадните си за социалки очи след 89-а година, ние сме нямали щастието да изживеем напълно съзнателно и емоцията около концерта и друг вече реален български триумф – великата футболна 94-та година! Сега си пожелаваме всичко това да се повтори през 2023 г. Не, не ни разбирай погрешно – не искаме Лепа да ни пее и Камата да ни разказва за мамата. Искаме България да има толкова колосален спортен успех, че всички да сме със знамена по улиците, обединени и щастливи. Искаме още меломанските ни души да преживеят толкова култов музикален спектакъл, че 1990 г. и Лепа да останат в историята. Нужна ни е емоция за победа и велика музика и си ги заявяваме официално за настъпващата нова година. Надяваме се, че Добрият старец си записва.

За финал обобщаваме – изпращаме старата с благодарност, чакаме новата с надежда и любов.

Продължаваме да обичаме любимата ни София и хората в нея и си желаем, когато се срещнем тук на тези страници за обобщението на 2023 г., да си кажем единствено – егати колко хубаво беше!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.