Говорим си с Елиза за старите нови и новите стари неща

Елиза е чаровна млада дама, актриса и капитан на кораба на Old is New – новото концептуално място, което е повече от ресторант и повече от споделено пространство, но е по-малко и от двете заедно. Тя е още дъщеря на баща си, а той е един от най-разпознаваните готвачи у нас заради мастършефските си знания и умения. Андре Токев ни е любимец отдавна, а отскоро и красивото му продължение. Ето защо…

Как можеш да определиш връзката с баща си?
Като кармична и много силна. И двамата сме специфични силни характери, които, сблъсквайки се, си имат своите трудни моменти. Но колкото повече навлизам в света на ресторантьорството и колкото повече време отделям на това си занимание, толкова повече започвам да заприличвам на него. Често се вслушваме в съветите един на друг въпреки първоначалното недоволство и като цяло сме добър тандем.

Какво си наследила от него?
Лудостта и упоритостта.

Когато си наумим нещо, ако ще и светове да се срутват около нас, то ще се случи.

А любовта към храната?
Разбира се, към нея тая огромна любов и уважение. За мен тя е изключително важно нещо, без което реално човешкият индивид не може да вирее. И цялото удоволствие, с което баща ми създава храна, е най-хубавото, което научих. А именно, че без значение дали създаваш храна или изкуство – трябва да оставяш следа след себе си.

А какъв е първият ти досег със заведенията?
Сега като се замисля, още от малка съм израснала в заведение, баба и дядо имаха ресторант в Германия. И може би това наистина е допринесло за това да развия своя нюх за съчетание между храна и напитки, за това дали на клиента му е добре и да успея хем да мога да се изявя като творец, хем да не стресирам публиката.

Какво от приключенията ти по света се е пренесло в менюто на Old is New?

Влияние са оказали последните ми пътувания.

По време на пътешествията си изследвах храната и интересните заведения, но като че ли най-много се интересувах от концепциите на местата, на които попадах. А именно – освен чинията, която ми се поднася, и какво е цялото послание на мястото. А относно храната съм инспирирана от Хонконг и Сингапур, където има страшно много улична храна. Тя ме накара да се замисля защо да не вкараме леко азиатски стил в менюто, но и изобщо улична храна от цял свят, която да направим малко по-ексклузивна и да я предложим на хората. Защото след бума на американската храна сега е ред на азиатската и е въпрос на време да ни залее.

Говориш за концепции и в този ред на мисли каква е концепцията на твоето място?
Всичко тръгна от там, че искахме да вдъхнем живот на много стари предмети.

От там се роди теорията, че всяко старо нещо е ново и всичко ново е старо, като в пясъчен часовник, в който всичко се върти.

Тук всичко е с история. Барът е на баба и дядо от Германия. Мивката е била менче на прабаба ми от село Петърч. Масите в природната зала са от врата от наша къща. Масите триъгълници са стари плотове от другия ни ресторант, кеговете на бара пък са над 90-годишни от Българско пиво и т.н. И с всички тези един вид подръчни средства създадохме две зали – природна, с акцент към природата, и стрийт, в която каним различни артисти да се изявят. Пясъчният часовник в концепцията пък се роди като идея от това, че времето наистина е нещо, което не знаем дали съществува. Затова и тук не съществуват ограничения в пространство, време, възраст или интереси. Това място е за всички и за всичко. Това е бар, кафе, галерия, театър, тук хората творят, работят, хапват и пийват заедно и се чувстват добре. Това е пространство, където можеш да дойдеш с лаптопа си, да работиш, но и да ти предложат хубава храна. Нека хората определят какво точно е.

Old is New е на ул. „Ангел Кънчев“ 18

Още неща от изкуството можеш да видиш тук.