Милиончани в повече

Единственото по-трудно за намиране от нова работа, трети за секс и четвърти за белот е квартира в София. София не знам дали е малък Лондон, но се превръща бързо и славно в една тясна вселена, в която място за жилища с нормални цени и хубави стени няма.

Бяха ми казвали, че е тегаво, ама то си беше направо невъзможно. Прибирам се от Франция. След  два дни започвам работа. Благодарение на пернишката мафия, в която членувам, се настанявам при една девойка. Непрекъснато съм на работа, не ми пука къде спя, няколко интриги и две-три лъжи и лятото минава. Искам ново пространство. За живота със себеподобния пол и драмите в него пиша книга, така че в този текст ще наблегнем на индивидуалното издирване на покрив.

Месец септември. Търсенето започва. Бързо осъзнавам, че в този град виреят Н брой университети, които могат да поберат всички в студентска възраст, барабар с роднините им две-три поколения.

Прибавям към тях и останалите  1 милион работещи хора, които нямат избор, защото, ако останат в родния си град, ги очаква само глад.

Става все по-тегаво. Аз вече искам да живея сама. Стая от тристаен не ме устройва. Цял тристаен за 900 евро с една необзаведена стая – също. На брокерчето му е натопорчено, ама не иска и мен да изгуби като клиент. Алчeн човек. Няма какво да предложи за самостоятелно живеене, но ме мотае, за да съм подръка.

За капак аз съм и претенциозна. Искам студио или едностаен в центъра, или поне в непосредствена близост до съществуваща и работеща към 2017 метростанция. Води ме в „Дружба“. Непосредствено близкото метро е на 15 минути тичане с препятствия и няколко кучета за компания.  Последен опит. Бул. „Христо Ботев“. Сколасал е на двустаен, 6-и етаж, без асансьор и стълбище, което явно е било декор на някое турбо парти за Хелоуин. Край! Късаме. Може да изглеждам младолика, но отдавна не съм в първи курс и знам всички вървежни локации в София. Един излъган клиент по-малко. Началото на октомври. Вървя по необичайно горещата „Витошка“. Плача. Взимам от любимия сладолед. Сядам на една пейка заедно с обичайноживеещите там. Изблизвам сладоледа и забравям. Утре ще търся нова фирма.

Нов ден. Нов брокер. Близо два месеца живях така. Изгризах си хубавия маникюр. Най-после новият брокер дойде. По-млад. Имам надежда, че ще е малко по-съвестен. Нали уж сме ново поколение, индиго хора, бла-бла. Препоръчан ми е. Пълен убитак, братко! Първи оглед, отивам аз, сменям таксита, тичам, ни брокер идва, ни наемодател, по български хазяин. Между снимките и реалността разликата е като преди и след д-р Енчев. Последва кьораво извинение. Правим втори опит за първи оглед. Праща ми снимки на таванско с душ по средата на помещението и боклуци навсякъде около него. За другите неща не ми се разказва, уважавам читателя.

Остават 15 дни до изнасянето. Много съм нервна. Вече съм готова и за необзаведено пространство, само да се заключва и да е топло. Бясна съм на целия български народ, който работи за Н брой пари, от които Н и половина дава на вятъра, а брокери, наемодатели и т.н. си подават под масата и никой не дава и пет пари за данъци и отчисления. И по тази схема си живеем  във всяка сфера май-май.  И в София, и извън нея.

И докато продължаваме да дъвчем темата за кореняците и селяните, някой друг определя правилата в собствената ни кооперация.

Остава ми около седмица. Последен шанс. Почти съм стегнала багажа за родния дом. Появява се тя. Брокерката от женски пол с хубава усмивка. Води ме в студио в истинския център при наемодателка с хубава усмивка. С реставрирани мебели от истинско дърво, чисто, ново, ухаещо приятно и голям прозорец за мечтаене. Стълбището е идеално чисто, хората се поздравяват и имат график за чистене на сняг. И портиер! Коремът ми се преобръща. Моля се след кастинга хазяйката да избере мен за главен наемател. Не спя два дни, докато потвърди. Отивам час по-рано преди сделката. Аз съм! Вътре съм! Отварям прозореца, вдишвам, издишвам. Галя масичката и гардероба, излягам се на леглото. Утре ще разхвърлям и редя.  Спасена съм J

ПС: Който търси, винаги намира. Намира дори и квартира. Но дали тя ще се превърне в дом, трябва той да ѝ зададе тон.

А ето и 5 съвета как да осъществим мечтаното пътуване.