Нещата от живота

Разказ, който е толкова полезен, колкото и забавен

снимки: личен архив

Разбира се, тази история се случва по време на Ретрог(р)аден Меркурий.

Представете си картинка. Пристига доставка, аз съм току-що излязла от банята.

Куриерът на колене ме моли да сляза до вратата на входа защото (цитирам) „Ще му сложат скоба“. Слизам по халат, биркенщок и мокра коса при температура на въздуха 16 градуса по Целзий. Установявам, че в портмонето нямам кеш. „Нямаш проблем“, казва той, „аз имам мобилен пос терминал“.

Отива до колата, носи пос терминал, „а, глей кво нещо, пос терминалът е без батерия“.

Следва още сюрреализъм – аз седя по халат в колата на куриера, докато той свързва мобилния пос терминал с едно USB, което е включено в – да, досетихте се, ЗАПАЛКАТА на колата.

Чакаме.

В колата звучи песен на Бон Джоуви, не знам защо е важно за историята, но е.

При 3% батерия правим първи опит да платя с карта. Не става, не може да се свърже. Следват още 3 безуспешни опита. Сега идва нова идея. Той ще дойде с мен до банкомат. Аз все така съм по халат и биркенщок. Вървим по улицата, вече сме си някак близки, говорим си за нормални неща – каква зодия е, кой техникум е завършил, аз имам ли си гадже, той сега имал дъщеричка на 5 месеца, не мигвали, щото ѝ никнели зъби. Стигаме Руски паметник, където И ДВАТА БАНКОМАТА ВРЕМЕННО НЕ РАБОТЯТ. Извиняват се за неудобството. Разбира се.

Духа вятър, аз вече си слагам диагноза менингит. Куриерът казва „Ам, да се бях качил до вас“. Ам, да се беше. Връщаме се по улицата. Срещам съсед „Да не си се заключила извън вас?“, пита. Обяснявам набързо. Качваме се до къщи, нося кеш. „НЯМАМ ДА ТИ ВЪРНА“, казва. Вече започвам да се смея с глас. Слизаме до супермаркета да разваляме пари.

Вече няма човек в квартала, който да не е разбрал, че съм по халат и нямам точна сума.

В магазина ми казват, че трябва да си купя нещо. Взимам един ананас и газирана вода. В този вид се връщаме при колата, за да си взема пратката. Все пак са му сложили скоба. Звъни да дойдат да му я свалят и да си плати глобата. Аз стоя един час за компания, докато дойдат от градската мобилност. И тъкмо пристигат, той казва: „Абе, от скоро приемаме плащания с еднo ново мобилно приложение, казва се Settle… Не знам, може би да трябва да си го инсталираш и да го пробваш“.

Сетих се, че съм чувала името Settle и друг път. Наскоро бях попаднала на една много интересна анкета (рядко попълвам анкети, но тази определено привлече вниманието ми), която бе свързана с начина, по който плащаме във всекидневието си. Още тогава се замислих и се запитах защо, при положение че имаме толкова лесен вариант – да плащаме чрез телефона си (който така или иначе е като продължение на дясната ни ръка), ние все още използваме пари в брой?

Така и не успях да намеря отговор на този въпрос!

Както разбрахме и от историята, аз съм от хората, които постоянно се оказват без пари в брой и се лутат из банкоматите (невинаги по халат), и прехвърляйки набързо спомените си за последния час, реших, че е задължително да проверя това приложение. Влязох в сайта на Settle, прочетох набързо повече за тях и след няколко минути вече имах инсталирано приложението на своя телефон.

Вече не се налага да обикалям по халат целия квартал, а бързо и лесно плащам с телефона си.

Тук събрахме списък с 10 неща, които разбираш, когато станеш на 30

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч