Светът е полудял по новия филм на Pixar, напълно заслужено

От WALL-E насам не се е появявал анимационен филм, който да докосне толкова дълбоко всеки от публиката, без значение от пола, възрастта и музикалните предпочитания. Не се подвеждайте от името: това не е соул филм, макар че Джейми Фокс играе главната роля, музиката има никак не малко значение за сюжета.

Soul започва с разказ за човек с неосъществени амбиции, нищо невиждано досега, преди рязко да се превърне в

притча за дълбокия смисъл на живота и най-вече да даде отговор на вечния въпрос – какво се случва след смъртта.

Точно така, в тези дълбоки води между екзистенциална философия и забавление за цялото семейство непрестанно се движи филмът на Пийт Доктър (Up, Monsters Inc., Inside Out), който по традиция успява да докара безброй усмивки, но и да насълзи очите ни в няколко ключови ситуации. И докато героите на екран си задават въпроси като „Защо сме на този свят?“ и „Какъв е смисълът на живота?“, се налага усещането, че всеки трябва да открие своята собствена искра. В случая на Джо Гарднър, най-обикновеният от обикновените хора на планетата, вече го е направил – джаз музиката и свиренето на пиано.

Миг невнимание обаче застава между него и мечтания гиг в клуб Half Note, който ще го превърне в новия Дюк Елингтън след години, прекарани в безуспешни опити и музикални уроци за тийнейджъри. Секунда по-късно той се озовава на пътеката за Отвъдното, а след няколко стъпки надолу и встрани се оказва прикачен към душа, очакваща своето раждане. Въпросната душичка, макар и миловидна, е толкова проклета, че носи цифрата 22 (по модела на небезизвестния параграф) и тематично е озвучена с най-дразнещата нотка в гласа на Тина Фей.

Следват обрати на всяка крачка, които те държат на ръба на дивана или вкопчен във възглавницата, в зависимост от това, къде и как гледаш филми напоследък.

Да се каже, че Soul е страхотен филм, не е достатъчно–той е явление от ранга на класическите анимации, които са променили света завинаги. Без да ни взривява визуално, той е толкова съвършен във всеки свой детайл (топлината на стил 3D героите, модерната визия на новите души, кубизмът в стил Пикасо, в който са нарисувани бюрократите), че тепърва ще откриваме красотата му. Не на последно място

– музиката е поравно джаз композиции от модерната легенда Джон Батист и електронния минимализъм на саундтрак кралете Трент Резнър и Атикъс Рос

(Gone Girl, Bird Box и The Social Network – да споменем няколко).

За много филми сме го чували, но тук е на 100 процента истина – Soul не може да се разкаже, той трябва да се преживее! Най-малкото заради уроците, които остават в съзнанието ни след него. Като например най-простия и съответно гениалния: гледай, слушай, учи и се наслаждавай. Без значение дали си в мир със себе си или в процес на търсене вътре в душата си, този филм ще го почувстваш по един особено специален начин, това е сигурно.

Тази година търсихме тези думи в Google

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.