10 неща, които не трябва да правиш в „Надежда“

Какви са правилата за оцеляване в най-прекрасния квартал на столицата

снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia  

„Надежда“ е струпване на панелки в посока Лом, достатъчно близко до София, за да се води квартал, но на толкова много километри от жълтите павета, че да е в различен географски пояс. Там е като Бермудския триъгълник – там непрекъснато се губят неща, задължително при мистериозни обстоятелства. Без значение на размера. Регистрирани са всякакви случаи на изчезнала частна собственост – от кола до къща. Да отидеш в „Надежда“ само по себе си е нещо застрашаващо живота. Ако искаш да подобриш шансовете си за оцеляване, ето няколко важни съвета:

Да не уважаваш „Надежда“

В „Надежда“ има само една истина и тя е: „Надежда е номер едно!“. Всичко друго е пунта мара. Няма квартал, който дори да се доближи до блясъка на тази перла на Северозапада. „Надежда“ е по-голяма от живота. И ако смяташ да дисреспектваш квартала с някакви безпочвени твърдения, че на други места по света слънцето грее повече… Бягай и повече не се връщай!

Да се изказваш добре за „Люлин“

Между „Надежда“ и „Люлин“ се води стогодишна война, която превръща Модерно предградие в Ивицата Газа. За щастие вербалната агресия вече по-рядко се материализира в сбъднати заплахи, но напрежение съществува. Не е ясно кога ще се обяви червен код и атаката ще започне. Значи, „Люлин“ може да има тунел, „Надежда“ бие с надлез. „Обеля бийч“ също се намира в зона с надежденско влияние, а люлинци могат само да завиждат на Северния парк, в който има даже и летище. Надежда над света!

Да произнасяш думата „Връбница“

Едно от най-големите исторически посегателства над идентичността на „Надежда“ е преименуването на крайните части във „Връбница“. Маркетинговият план частите да не надвишават тези на „Младост“, за да не плашат новософиянците, е прозрачен като въздушен мехур. За всеки кореняк надежденец „Връбница“ обаче завинаги ще остане синоним на село. Пета и Шеста са исторически явления и люлка на рап цивилизацията – заслужават вечен респект, а не срам и преименуване!

Да не слушаш рап

„Надежда“ е вселенската столица на рапа. Списъкът с бандите, вдъхновени от саунда на квартала или отраснали сред сивите му панелки, е безкраен, затова ще споменем само няколко: Suffer H от Първата вълна, „Ъпсурт“ от Втората, Бобо от Третата. Почти всеки човек, когото спреш по улиците в „Надежда“, е правил хип-хоп, познава рапър или е пребивал някого със смъкнати дънки – с други думи, свързан е със стрийт културата и има отношение към стила. 

Да не слушаш Милиони

Както гласи една от легендарните кавър картинки на самия артист, NADEJDA GIVE US MILIONI. Ъндърграунд рап чудовището не спира да бълва хит след хит и така от години. Сред заслужаващите специално споменаване заглавия са: „Втората арабка“, „Нагъни я“, „Немаме лампи в махлата”, „Яки каки“. Милиони е квартално богатство и пускането на което и да е негово парче в Релакса, е равносилно на химна – всички стават! 

Да говориш против метрото

М2 е тънката синя линия, която разграничава „Надежда“ от останалите безкрайно отдалечени комплекси. Краен квартал с метро е комуникативен, а такъв без – чисто гето. Метрото в „Надежда“ се появи като дар, спуснат от боговете. Преди това придвижването до квартала се извършваше с автобус (1 час), трамвай (2 часа) и пеша (3 часа). Такситата в продължение на години отказваха да минават по Ломско шосе, защото настилката напомняше повърхността на Луната – кратер до кратер. Сега единственото, от което можеш да се оплачеш, е, че тези от „Обеля“ сутрин са заели всички седящи места.

Да говориш на китайски

Благодарение на близостта си до Илиянци „Надежда“ беше първият мултинационален квартал в София. Хиляди азиатски семейства се заселиха в панелки близо до Световния търговски център, а звучната им реч огласи комплекса. До ден-днешен даже в най-миролюбивите представители на местните китайската реч предизвиква условен рефлекс за агресия. Нещото като кучето на Павлов. Само че без куче и вместо Павлов – с юмрук.

Да говориш

Всъщност почти всяка реч въздейства върху центъра за атака в мозъка на надежденци. Най-добрият начин за придвижване в междублоковото пространство е с ръце прибрани към тялото, наведена глава, без звук, без стон, но с тяло в позиция тип „Напрегната пружина“, готово да изхвърчи всяка една секунда. Бягството от бой е нещо срамно, но по-добре да живееш в срам… но да живееш.

Да твърдиш, че има надежда извън „Надежда“

Най-голямата лъжа, която можете да чуете е, че има по-хубави места за живеене от „Надежда“. Хейтъри от всевъзможни квартали (най-вече „Люлин“) ще се опитват да изопачат фактите, но всеки от шестте части знае истината. Няма и никога няма да има по-велик комплекс! Затова, също като в годините на Светата инквизиция, да твърдиш, че има надежда извън „Надежда“ е най-крайна богохулна ерес, за която рискуваш изгаряне на клада, пребиване с камъни, че и по-лошо.

A ти гласувай за любимите си филми и сериали и спечели телевизор

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.