Софийски адски транспорт: Метрото

Ъндърграунд транспортът на София вече е мейнстрийм, ужасът е пълен

снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

В едно по-щастливо време софийското метро беше красива антиутопия – пътуваше се бързо, беше чисто. Там ситуацията беше като на парти с вход – и 1,60 да трябва да платиш, пак на някои хора им минава психологическата бариера. Сега мотрисите в крайните квартали, особено в пиков час, създават усещането за консерва копърка, престояла на балкон в студентско общежитие. Ето кои са и другите неприятни аспекти на метрото:

По цял свят линиите на метрото са куп лъчи, които водят от крайните квартали към центъра.

Софийското има две основни линии, но се се усещат като една – можеш да се качиш на спирка „Витоша“ и да се събудиш схванат на „Летище София“, всичко си е М2. Другата линия има само три различни спирки, технически погледнато е по-скоро разклонение. Просто цялото нещо е една усукана панделка, на която проектантът спокойно може да се обеси. Защо, за да стигнеш от „Дружба“ до Центъра, минаваш през „Младост“ и „Мусагеница“, е въпрос без отговор. Също така с тези раздвоения вече чакаш значително по-дълго за влаковете в твоята посока. По празници и почивни дни, както подобава, има даже дебели двуцифрени числа на таблото, означаващи идването на следващата  мотриса. Както си трябва – да не забравяме все пак къде живеем.

Иначе поне вътре е сравнително чисто, все пак метрото ни е на няма и 20 години, не на над 100 като в някои градове. Мотрисите също така не са издраскани, защото има полицейска охрана и дългата ръка на закона ще напляска всеки, който дори си помисли да сложи графити таг. Което може би ни лишава от доза стрийт арт, но пък сега… човек не може да има всичко. От цялото преживяване вътре в метрото най-забавни са съобщенията по колоните. Безразличен глас те предупреждава да не минаваш жълтите линии (все едно, ако решиш да се самоубиваш, точно това ще те спре). Също така един безумен телефон за загубени вещи с поне петнайсе цифри, без никаква връзка помежду им, декламира на всяка спирка с тона на досадна баба.„Вземи си якето! Да не си забравиш якето! Взе ли си якето? Не си забравяй якето!“

Черешката на тортата е дърварският английски акцент на мацката, която обявява спирките. „Next station… Mladost Tree“. Без „h“ – твърдо „три“. Питали са ме какво е това дърво. Не гласът, младоското, от анонса. 

Метрото обаче вече е много важна част от инфраструктурата на всеки квартал по линиите си,

даже в това се мери комуникативността: близко до спирка на метрото наемът е в космоса. Кой квартал? „Обеля“. Ама има метро – кво? Наистина в определени посоки и часове от деня метрото е непобедимо като скорост. Като преживяване има какво да се желае – откакто вече не е премиум градски транспорт, нивото на хигиената е паднало драстично и изобилства от всякакви шуби и найлонки. Бутането да влезеш през току-що отворената врата е със засилка като в американския футбол, а позиция на ескалаторите се варди с настървението на шипченски опълченец. Неслучайно има хора, които с гордост заявяват, че не са стъпвали в метрото и не възнамеряват. Те са друга порода – родени са на Жълтите павета, пъпът им е хвърлен в Царска, дундуркали са ги като бебета в Докторска, а всичко след парка „Заимов“ за тях е провинция.

През 2019 все така основният начин да си купиш билетче е с помощта на кисела лелка. Машините лъжат със стотинките и често не работят. После с въпросното билетче трябва да уцелиш магическия ъгъл от 24 градуса, само и единствено, при който лазерът зацепва баркода. Това може да отнеме 2 – 3 минути, така че се зареди с търпение. Също така лелката понякога има по-важни занимания (телефон, тоалетна, гледане в една точка), така че за всеки случай се зареди и със стотинки.

Картите са скъпи, така че тях не ги препоръчваме – луксозна опция, съответно не е за всеки.

Най-забавно е, че като всяко нещо у нас системата сама ти е оставила начин да я прецакаш: картата за месеца има две опции – със снимка и без снимка (ако искаш да си направиш партийка с някого и да спестиш цели 10 лева). Директно влизане без билет не се препоръчва, защото може да доведе до влизане в болница. Метрото е обект със стратегическо значение и се охранява строго. Много строго. Това обаче не пречи да има и контроли – ей така, да се симулира дейност и да се отчита работа. По модела, по който се мият улиците по време на проливен дъжд. И все пак метрото ни е като нездравословна храна, когато всичко наоколо е затворено – колкото и да мрънкаш и да се оплакваш, по-добре е от нищо. Квото има, тва ще ядеш. Метрото е супер. На който не му харесва, да си ходи пеша. Има и таксита. Ама-ха!

А ти виж защо линия 280 е увеселителното влакче на София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.